Начало
назад
Най-голямото съкровище от ранното Средновековие от Надсентмиклош у нас
200 години след като е открито, Златното съкровище от Надсентмиклош е за първи път в България. Съкровището е най-голямото от ранното средновековие и досега не е излизало от музея за история на изкуствата във Виена в пълния си комплект. Гостуването му в Националния археологически музей е голямо събитие за нас, тъй като се приема, че вероятно е прабългарско. Заедно с него, археологическият музей представя и изложбата "Езическа България - власт и общество", която показва аналогии на находки по нашите земи с известното златно съкровище.
Намерено е преди повече от 200 години в Банат до границите със Сърбия и Унгария. На полето, насред нищото, заровено в земята, като повечето съкровища без друго, което да подскаже поне малко от истинската му история. Затова е и орисано завинаги да провокира въображението на учените с множество догадки.
Галина Грозданова - куратор на изложбата: "Около това съкровище има много спорни моменти."
Със сигурност, обаче, златните съдове са събирани повече от век, вероятно предавани по наследство, допълвани, дори преработвани. Част от съдовете показват връзка с християнството, други са свързани с митология, непозната за нас. Има много препратки към аварската култура, някои откриват дори знаци за ирански произход. Ние пък откриваме връзки с първата българска държава. Като надписът с гръцки букви около ажурния кръст на една от купичките.
Галина Грозданова - куратор на изложбата: "При него са разчетени титлите боила и жупан - две титли които са разпознати от български епиграфски паметници."
Връзките са силни и някои от тях може да се видят в съседната зала. Там стои чашата на Сивин велик жупан на България и рисунката на воин върху камък, с недвусмислена прилика с воина и орела върху една от златните кани.
Андрей Аладжов - куратор на изложбата: "Това е от времето на Велики Преслав, когато все още не е била столица от езическия период на Велики Преслав когато е бил една от много резиденции на българските ханове."
Българска следа е мястото и времето, когато е заровено златото. Скрито явно, за да не бъде плячкосано през 8-9 век.
Андрей Аладжов - куратор на изложбата: "Голямо нашествие през девети век е на хан Крум и на хан Омуртаг, които завладяват половината аварски хаганат, стигат до днешна Будапеща. Така че самият факт, че съкровището е открито в границите на България може да говори за това, че е българско.Естествено може да се свърже и с разромяването на аварите от хан Омуртаг тогава обратната страна е, че всъщност те са го заровили при опасността от нашествия от българите.
През годините нови данни от археологически открития навеждат везната към една или друга хипотеза. Нито една от тях не може да обясни най-голямата загадка на съкровището. Неразчетеният текст от рунически знаци на непознат за науката език.
