До 15 февруари животновъдите в страната трябва да сключат договори за използване на пасища, мери и ливади. След този срок договори ще се сключват само ако площите са общински или държавни. От март до май пък националните паркове ще разпределят площите, върху които ще може да пашуват животните.
През по-голямата част от годината Александър Петкашев отглежда кравите си в планината. Мъжът е категоричен, че с всяка година става все по-трудно да се намерят пасища в област Благоевград.
"Имаме доста животни в нашия район, които са едри преживни животни и пасищата не достигат. В смисъл такъв, че доста от пасищата се раздадоха неправомерно", каза той.
Друг проблем е, че има много терени, които преди години са били пасища, но в следствие на дългогодишно изоставяне вече са залесени и няма как да се използват за пашуване на животни.
"Ако един имот е 1/3 залесен, захрастен силно и 2/3 са пасища, Общината може да даде 2/3 пасище и да не ви прибира наем за гористата част на имота", обясни Лили Стоянова – експерт в Министерство на земеделието и храните.
Стоянова поясни, че ако животновъд наеме такъв терен за пашуване, то за първата година не заплаща наем, като целта е парите да се използват за почистване на мястото.
Среднощен вандализъм в Карловско: Мъж наряза гумите на 36 коли и подпали контейнери
Преди летния сезон: Как кризата в Близкия изток ще се отрази на цените у нас?
След пожара в Кочериново: Как едно момче и десетки доброволци вдъхнаха надежда
Заради по-високите цени на горивата: Търговци очакват 20% поскъпване на стоките