До 15 февруари животновъдите в страната трябва да сключат договори за използване на пасища, мери и ливади. След този срок договори ще се сключват само ако площите са общински или държавни. От март до май пък националните паркове ще разпределят площите, върху които ще може да пашуват животните.
През по-голямата част от годината Александър Петкашев отглежда кравите си в планината. Мъжът е категоричен, че с всяка година става все по-трудно да се намерят пасища в област Благоевград.
"Имаме доста животни в нашия район, които са едри преживни животни и пасищата не достигат. В смисъл такъв, че доста от пасищата се раздадоха неправомерно", каза той.
Друг проблем е, че има много терени, които преди години са били пасища, но в следствие на дългогодишно изоставяне вече са залесени и няма как да се използват за пашуване на животни.
"Ако един имот е 1/3 залесен, захрастен силно и 2/3 са пасища, Общината може да даде 2/3 пасище и да не ви прибира наем за гористата част на имота", обясни Лили Стоянова – експерт в Министерство на земеделието и храните.
Стоянова поясни, че ако животновъд наеме такъв терен за пашуване, то за първата година не заплаща наем, като целта е парите да се използват за почистване на мястото.
В "Манастирски ливади" протестираха заради планирано местене на река Боянска бара (СНИМКИ)
ВАС отмени окончателно поскъпването на цената за паркиране в синята зона в Бургас
Трагедията в хижа "Петрохан": Установени са следи от куршуми в главите на тримата убити
Политически консултации: За президента Йотова общата цел е провеждането на честни избори
До какви опасности могат да доведат предизвикателствата към децата в интернет
Чуй новините
Подкаст
