Няма образувано досъдебно производство за инцидента с изчезналия водолаз

На първите страници на вестниците. И в първите минути на информационните емисии. Там обикновено попадат новините за изчезнали хора особено в труднодостъпни райони. С ефекта на метеорит задоволяват любопитството на хората. И се забравят за три дни - броила съм ги, много пъти.

Светослав Иванов, индустриален водолаз:Краси го познавам близо 10 години вече. Хубаво семейство, 3 деца, щастливо - добър човек.

И новината за изчезналия водолаз остави неизяснен проблема със спасяването - най-вече в пещерите. Остави и въпроси - защо акцията започва близо 15 часа след подаването на сигнала - време, през което дебита на водата се вдига значително. Тя става мътна и видимостта намалява до метър.

Владимир Георгиев, "Пещерно спасяване": В началото имахме надежда той да е жив. Сега вече на този етап, при положение, че в пещерата не са намерени никакви части, които са сухи. Галерията, която е намерена продължава в дълбочина и като се има предвид, че вече са минали около 2 седмици, шансът да е жив на практика не съществува.

Красимир Петков, "Пещерно спасяване": Най-странното е, че никой не го е намерил. От тези 7 влизания никой не го намира, а сифонът не е някакъв гигантски сифон.Те са влизали по стени, по таван, по дъно, да не говорим, че един път влизат навътре, един път навънка. Това са 14 минавания през едно и също място - много странна работа!

Много странни за спасителите са и действията на Красимир и двамата мъже, които го чакат на входа на пещерата. Те не са пещерняци и присъствието им в района на Кипилово за тях има само едно логично обяснение.

Красимир Петков, "Пещерно спасяване": Това е чисто иманярска история. Предишната седмица те са влизали, не са могли да минат едно стеснение под водата. Ангажирали са го тоя водолаз от Варна - Красимир. Той влиза, те го чакат около 2 часа и не излиза.

Всички, които се ангажират със спасителната акция в Кипилово са доброволци. Сигналът до тях от 112 закъснява 2 часа. Организират се сами от различни точки на България. Плащат си пътуването и се молят на работодателите да ги пуснат за няколко дни. Съвсем закономерно се забавят. Но от тази перспектива - закъснението с 15 часа изглежда като скоростен рекорд.