Опит за баланс

Речта бе построена по принципа: „прекрасно, но“ (по Гео Милев). Мажоритарно, но има кусури. Намаляване на субсидиите, но нека не правим партиите зависими. Евроатлантическо, но с активна българска позиция. Съдебна реформа, но не точно в реформаторския прочит.

Опитът на Радев да звучи балансирано, разбира се стигна до леки крайности. Ясно е, че президентската институция и бездруго трябва да говори по-скучновато, но можеше и по-сочна реч.

Синтезът от речта беше какъвто се очакваше: национално и социално. Накратко: Радев влезе в очакваната роля. Без изненади.

Любопитното е, че референдумът и съдебната реформа бяха извадени пред скоби. Явно, президентът Радев ще опитва да прави политика в тези две полета.

Любопитно е също, че ДПС се „долепи“ до Радев – изказването на Мустафа Карадайъ беше красноречива подкрепа за новия президент.

Любопитен беше и акцентът върху неравенствата в развитието на регионите. Тази тема ще става все по-важна у нас.

Речта на Радев остана някак между – между една визионерска и надъхваща реч и една премиерска реч (защото Радев става президент, но и на практика сега ще гледаме на него като на почти премиер). Нямаше патос, а повече конкретност. Но и конкретността не беше в достатъчна доза, за да звучи програмно.

В същото време обаче, речта звучеше исторически. А това се очаква, в крайна сметка, от президентска реч. Вероятно, малцина вече си спомнят, но речта на Плевнелиев пък беше критикувана, тъкмо защото беше много конкретна и надхвърляше правомощията на президент.

Изводите са няколко. Евроатлантическото говорене у нас вече се брои за крайност. До преди няколко години, да говориш като Росен Плевнелиев беше политкоректно. Сега се брои за крайност, та се налага да се казва „ЕС и НАТО, но...“.

Румен Радев очевидно има качества за политически играч – на няколко пъти вече пуска подобни бързи реплики, с които печели бързите разигравания. Засега се притеснява и се чувства неловко, но си личи, че има потенциал.

Борисов тайно си е харесал ролята на смирения обединител. С поведението си от онзи ден той каза на Радев на практика „аз се държа повече като президент от теб“.

Впрочем, само след дни, с назначаването на служебния кабинет, речта ще ни се стори незначителен исторически детайл. Нека го фиксираме, преди да сме го забравили.