Оптимистично четене на Brexit

Всяко зло – за добро.

Да, знам, че от днешна гледна точка звучи като пожелание. И е хипотеза. Но е факт, че случилото се може да накара евроадминистраторите да се сепнат. И да осъзнаят, че Европа има нужда от бърза реформа.

От администрация Европа отново трябва да стане политика. Да стане проект и визия. С лидерство и ясна воля. А не безлично разпределение на пари.

Само така ЕС ще се спаси от заложничеството на източни, западни и каквито и да било чужди интереси. Само така ЕС ще бъде субект, а не обект.

Изводите (отвъд най-познатите):

Сега вече всеки ще внимава с референдумите. Референдумът наистина е ядрено оръжие, прав е президентът Плевнелиев. Попаднало в ръцете на хазартни играчи, това оръжие може да произведе ужас. Сега всеки ще има едно наум при игрите с публиката.

Външни за съюза играчи може би наистина потриват доволно ръце. Това обаче допълнително ще прочисти криворазбраната политкоректност и ще започнем да назоваваме нещата директно: Европа има нужда от сила и воля, за да обслужва собствените си, а не външни интереси.

Меглена Кунева е права, че България има проблем с председателството. През 2018 г. ние трябва да председателстваме съвета на ЕС, като ние сме в т.нар. тройка с британците, те председателстват във втората половина на 2017 г.. Това обаче може и да се окаже шанс за страната ни. България ще има значимост. Ще има думата.

Сега всеки ще се упражнява върху ЕС. Ще дава акъл, ще казва „Казахме ли ви!?“, ще иска референдуми, ще говори за екзотики. Но в такива ситуации често сработва съвсем логичният страх от крайности. Хората се хващат за сигурното. Малките като нас си дават сметка, че ЕС всъщност е нещо далеч не лошо, което може и да се нуждае от реформа, но във всеки случай – не от заличаване.

Западът ще попие здравословни дози прагматизъм от изтока. Западните общества прекалено рано и луксозно се отказаха от идеологии, ценностни маркери и други форми на имунитет. Европа побърза да забрави националното. Напротив, на изток се появиха лидери, които напомниха, че националноконсервативната вълна не е задължително несъвместима с европейското. Някъде между крайният либерализъм и идеологиите на Орбан/Качински може да се появи и здравословен „трети път“.

И още нещо оптимистично, макар и на шега. Сега самата Британия може да го си получи заслуженото за абсурдния ход. Когато в Шотландия или Северна Ирландия се замислят.