В БЛОГА: "Най-голямото шоу на планетата"

Първичните вътрешнопартийни вотове са невероятно динамичен, колоритен (или направо крещящ), милиарден, пълен с неочаквани обрати и продължителен процес. Терминът на английски е primaries и затова често в българската преса ще срещнете транскрибирана версия “праймърис”.

Американската политическа система, за разлика от европейската, е отворена и независима от партийното ръководство. Де факто всеки може да се обяви за кандидат и да се опита да спечели номинацията на десните републиканци или левите демократи. Ако, естествено, може да събере и достатъчно милиони за финансирането на предизборната си кампания. Затова в битката виждаме и откровено странни птици.

Освен това гласоподавателите щат по щат директно гласуват за номинациите, което прави кампанията невероятно лична и динамична. За журналистите, които отразяват американската и международната политика, предварителните избори са спектакъл труден за изпускане.

За мен лично това е третият пореден вот за Белия дом, който ще наблюдавам отблизо. Въпреки че в момента не живея постоянно в САЩ, а по-скоро пътувам често до страната, праймърис си остава едно от най-интересните събития. Както много други журналисти по света и аз стоях будна до късно в понеделник, когато беше първият вот в щата Айова. В последните седмици съм прочела равен брой анализи за драмата в Реформаторския блок и за кандидатите на републиканците. Случващото се на праймърис неизменно влиза в разговорите ми с приятели и колеги американци.

Сега след първия вот в Айова и непосредствено преди втория в Ню Хампшър (9 февруари), двата смятани за показателни накъде ще поеме кампанията, е може би най-подходящият момент да бъдат представени важните тенденции в тазгодишната предизборна кампания.

1. Наистина, защо предварителните избори в САЩ се радват на толкова голям интерес?

Първо залогът е невероятно висок - кои кандидати ще оглавят листите на двете партии за Белия дом и съответно имат шанс 1:2 да управляват САЩ в следващите четири години. Имиджът на Америка на супресила може и да е поочукан и загубил яркостта си, но тя си остава най-голямата икономика и държавата с най-голямата военна мощ в света. Затова дори на най-запалените критици не могат да се въздържат да не хвърлят и по едно око какво се случва на предварителните избори.

После, както споменах, процесът е невероятно отворен и динамичен. Ръководствата на двете партии основни партии в САЩ - консервативната (републиканци) и лявата (демократи), имат ограничен контрол върху това, кой ще оглави листата им за Белия дом. Избирателите, щат по щат, избират кандидатпрезидентите си. Може да звучи невероятно, но на някои места дори не се изисква партийно членство, за да се гласува. Щом вътрешно се чувстваш републиканец или демократ, можеш да подадеш вота си в цели осемнайсет щата, сред тях решаващите Джорджия, Вирджиния, Илинойс и Южна Каролина.

Първичните избори продължават чак до 14 юни, когато последни ще гласуват демократите в столицата Вашингтон (окръг Колумбия). Броят жители на щата гарантира на спечелилите вота пропорционален брой делегати, които после на партийните конгреси официално ще издигнат кандидатурата. Така че този, който събере най-много делегати, печели партийната номинация. Генералните избори за президент на САЩ са насрочени за 8 ноември.

Това означава, че кандидатите дълго ще се боричкат и търсят начин да умножават сбора си. Особено ако имат дебели банкови сметки.

Сумите, събирани и харчени от кандидатите, са главозамайващи. Така например през 2008 г., за да спечели номинацията на демократите, Барак Обама събра над 250 милиона долара. През 2012 г. републиканската кандидатура струва на Мит Ромни “скромните” 76 милиона долара, но тогава пък нямаше демократически предварителни избори. Сега още в началото на праймърис, според изчисления на NY Times, кампанията на Хилъри Клинтън е събрала над 163 милиона долара, на републиканеца Джеб Буш — 155,6 млн.долара, а тази на съпартиеца му Тед Круз — 89,9 млн.долара.

Двата първи вота в Айова и Ню Хампшър са наблюдавани с особен интерес, защото традиционно са смятани за показателни за съответно южните и северните щати като цяло. Междувременно много критици твърдят, че Айова и Ню Хампшър нямат много общо с истинската демографска картина на Америка, където избирателите далеч не са толкова бели, възрастни или идеологически поляризирани.

Въпреки всичко вотовете в двата щата са неимоверни интересни, защото като първи бойни полета там кандидатите концентрират най-много ресурси и време. Още от предишната година желаещите един ден да влязат в Белия дом обикалят партийни събрания, кафенета и селски вечеринки и се борят едва ли не за всеки вот. Това е почти интимен контакт между кандидати и избиратели, нещо много рядко в наше време. Затова гласоподавателите в другите щати, далеч по-малко облъчвани от политическата пропаганда, се влияят от вотовете в Айова и Ню Хампшър.

2. Как Доналд Тръмп стана толкова популярен и загубата в Айова сложи ли край на политическите му амбиции?

Тръмп е строителен инвеститор и магнат на недвижими имоти, риалити звезда със собствено шоу, с три брака и с четири фалита на компанията си. В различни времена е подкрепял ту републиканци, ту демократи. Ръководството на Републиканската партия, за чиято номинация се бори сега, едва крие неприязънта си към Тръпм. Християн-реакционното крило й пък направо го ненавижда.

Въпреки всичко Тръпм водеше месеци наред в допитванията до общественото мнение, доминираше медиите и събираше огромни тълпи от привърженици. Много са теориите за случващото се в американското дясно пространство, но е ясно, че републиканците минават през тежък процес на търсене на политическата си идентичност. В този смисъл Тръмп представлява десния икономически популизъм и несигурността на белите американци, особено тези без висше образование, от посоката, по която е поела страната.

Прибавете към това, че той е тв звезда, знаеща как да прикове вниманието на аудиторията и къде да удари опонентите си. Освен това Тръпм не се страхува да излезе извън сценария и каже какво точно мисли, нещо абсурдно рядко срещано в днешната политика.

Една загуба в един щат далеч не означава край на политическите амбиции на някой кандидат. Но изненадващото второ място за Тръпм в Айова разкри ясно слабостите му. Най-вече че кампанията му се води главно по медиите и в интернет и няма необходимата инфраструктура на място. Освен това колкото и изригванията на Тръпм да канализират собствения им гняв, когато дойде време да дадат гласа си, избирателите все пак са по-прагматични. Праймърис обаче са дълъг и сложен процес, така че всичко е възможно…

3. Защо кампанията на Хилъри Родъм Клинтън страда от толкова много проблеми?

Клинтън спечели номинацията в Айова, но с незначителна преднина. Тя е първата жена с реална възможност да влезе в Белия дом, неочаквано кампанията й обаче поражда малко ентусиазъм.

От една страна американците познават Клинтън от десетилетия и много от тях не си спомнят, основателно или не, времето й като първа дама, сенатор и държавен секретар в положителна светлина. Най-новият скандал около частния й сървър и имейлите с класифицрана информация, препращани до него докато ръководи Държавния департамент, подклажда допълнително атаките срещу кандидатурата й.

От друга страна, най-лявото крило на демократическия електорат смята Клинтън за чист опортюност. Според тях тя би казала и направила всичко, за да бъде избрана. Едно от големите обвинения срещу нея е, че докато, например, критикува големите банки и хедж фондовете, приема с удоволствие парите на “Уол стрийт” за кампанията си. Ситуацията е, разбира се, малко по-сложна.

Самият екип на Клинтън не помага много в случая, защото така и не фомулира единно послание към избирателите. Опонентът й Бърни Сандърс например говори от сутрин до вечер за растящата пропаст между бедни и богати и как ще се бори с нея. Клинтън обаче няма подобно ясно и радикално послание. Така излиза, че тя се бори, само за да влезе в Белия дом.

От гледна точка на голямата политика отказът от поляризиращо послание е добър тактически ход, защото не отблъсква избирателите в генералния вот, който тепърва предстои. Но праймърис обикновено са доминирани от твърдото партийно ядро и то не обича подобен всеяден прагматизъм. Въпреки всичко Клинтън е ветеран от много битки и добър кандидат. Остава сега сега да се мобилизира сериозно за вътрешнопартийните избори.

4. Наистина ли толкова американци харесват социалиста Бърни Сандърс? Завива ли Америка наляво?

В момента Бърни Сандърс е единственият опонент на Хилъри Клинтън за демократическата номинация. Спечелените 21 делегата в Айова (Клинтън взе 23-ма) и очакваната победа в Ню Хампшър показват, че канализира недоволството на значителна част от демократическия електорат.

Сандърс е на 74 години, нарича сам себе си “социалист” и напомня на развихрен професор по физика, който от години не е стъпвал на фризьор. Политическата му платформа е миш-маш от социални идеи, такива за засилване на държавна намеса в икономиката, но и за гарантиране на индивидуалните права. Освен че е силен защитник на гей малцинствата, той подкрепя легализирането на марихуаната и, изненада, правото за притежание на оръжие.

От всички кандидати, и от ляво, и от дясно, Сандърс събира най-много млади избиратели, мнозинството от тях чувстващи, че растящото социално неравенство не обещава нищо добро за бъдещето им. Това че е самообявил се социалист никак не ги отблъсква.

В последните осем години близката до републиканците телевизия FOX News крещеше “социализъм” срещу всяка по-социална инициатива или опит за регулация на икономиката от стана на настоящия президент Барак Обама. Така се получи обратният ефект - този на оглушаването, където за младото поколение американци “социализъм” не значи нищо конкретно, още по-малко плашещо.

В този смисъл няма опасност САЩ скоро да завие остро наляво. Мнозинството американци си остават привърженици на капитализма, безрезервно вярват в силата на свободния пазар да им гарантира благоденствие и нямат желание да плащат високи данъци, както е обичайно в Европа. Просто части от избирателите настоява за умерено засилване на социалната система за сигурност. Сандърс по-скоро е коректив за Клинтън, някой който да я предизвика и накара да заеме по-леви позиции като кандидат.

5. Какво да наблюдаваме оттук нататък?

Първичните избори ще продължават чак до лятото. Особено при републиканците няма още ясен победител и това означава, че битката ще е се води за всеки щат.

Най-важният вот е на 1-ви март, т.нар. "Супер вторник", когато на един и същи ден гласуват цели 12 щата (плюс Американска Самоа и демократите живеещи в чужбина). Тогава ще бъдат раздадени най-много делегати.

Още по-интересно е как кандидатите и политическите им платформи ще се развиват под натиска на събитията. Какви неочаквани ходове ще предприемат кампаниите им? Ще има ли публични изпускания на нервите, разкрития за политически афери и избухване на непредвидени скандали?

Ще завие ли Хилъри Клинтън наляво, за да спечели избирателите на Сандърс? Кой от републиканците ще успее да да бие жестоката конкуренция и спечели номинацията?

До 14-ти юни има толкова много време, достатъчно за гръмки падения и впечатляващи политически победи.

За обстойно отразяване на американските президентски избори следете новините на БНТ и анализите на http://news.bnt.bg