Начало
назад
Барселона след атентата през погледа на нашите специални пратеници
Духът на градовете се долавя по техните обитатели. В Барселона никой не може да убие желанието за живот. Не, то не е свързано със самовнушението, че нищо не се случило, а със силата на каталунците да гледат напред, въпреки ужасния спомен.
Дори когато мълчанието говори повече от познатите ни разкази за терора - какво се е случило, имало ли е паника, реагирали ли са властите, как атентаторите убиват невинни, къде е причината?
Давид, жител на Барселона: Ще бъдем по-силни и по-решителни. Само така можем да победим омразата и расизма. Трябва да бъдем по-обедини, но и да си спомняме какво се случи.
Ихсан Ипликчиолу, турист от Турция: Много харесваме Барселона. Идвам за втори път, с круиз от Истанбул. За разлика от преди сега виждам много полицаи и много повече хора. Ужасно е това, което се случи тук. Дано не се беше случвало! Днес обаче сме решили да се разходим и да си купим сувенири. Този път ще останем в града само няколко часа, но се надяваме да се върнем отново за по-дълго.
На единствената улица в света, която поетът Фредерико Гарсия Лорка иска никога да не свършва, не свършват и хората, които искрено обичат този град.
Велислава Симеонова, университетски преподавател: Барселона е един от символите на веселието, на фиестата, на доброто настроение. Културата е една важна част, която допълва този образ.
Виктор Гачуров, екскурзовод: Слънцето, пясъка, морето - всички хора трябва да са добре дошли в Барселона. Нека този символ да бъде едно предизвикателство, за да посетят този град. Никой е застрахован от терористични дейности, но това не трябва да внася смут.
Освен в символ на туризма обаче, след злощастната вечер на терора, Ла Рамбла се превърна в дълга алея на съпричастността.
При мозайката на Хуан Мирос, спира колата убиец, която тръгва по Ла Рамбла, а днес тя е осеяна с цветя и послания в знак на солидарност от целия свят.
Давид, жител на Барселона: Дойдох, за да почета паметта на невинните жертви, защото това което се случи, рани дълбоко града и всички жители на Барселона. Тук умряха и невинни деца. Дори не можем да си представим какво преживяват близките им!
Успяваме ли наистина да разберем болката и трагедията след такава жестокост или просто сме ужасени от поредната новина за безчовечно покушение? Този въпрос си задавах, докато гледах как пламъкът на стотиците свещи на Ла Рамбла разпалва още свещи. Сълзите и мълчанието край тях контрастираха с веселието на туристите. Отговорът не е еднозначен, но зад цифрите 14 убити и близо 130 ранени стоят хора, които никога няма да бъдат същите.
