За волята на един фотограф - "история зад стереотипа"

Трудности има много. Винаги е имало и винаги ще има. Но продължавам да ги преодолявам. Всичките.

Това е история зад стереотипа. Цветан губи двете си ръце след злополука. Губи и зрението на едното си око. Но няма много слабости. Само една - фотографията.

Снимам откакто бях на 15 години, но започнах активно чак след злополуката... Правил съм неща, които за някого могат да се сторят невъзможни - катерил съм се по скали, влизал съм в пещери, шия, гладя...

Тази история си струва препрочитането. Чуваме я благодарение на Българския червен кръст. Днес организацията избра да отбележи своя празник точно с такива разкази - по действителен случай. За да предизвика разговора, който обикновено не смеем да водим. За предразсъдъците, които ни пречат да виждаме. За своите 140 години работа Българският червен кръст се е научил как да помага на най-уязвимите.

акад. Христо Григоров, председател на БЧК: Ние имаме над 20 000 млади хора-доброволци. Това е една армия на доброто.

Теодор Мицев, доброволец в БЧК: Доброволецът няма часово време.

Благодарение на тази армия от доброволци само за миналата година над 300 000 души са получили храна. Над 3000 са били спасени в планината. Над 5000 във водата. А при всеки каприз на природата, Българският червен кръст е търсил начин да подаде ръка.

акад. Христо Григоров, председател на БЧК: И ръката, която подава на хората в нужда е изключително здрава и ги изправя и им връща надеждата.

Теодор Мицев, доброволец в БЧК: Една от възможностите в живота, които правят душата ти да се чувства най-чиста и най-удовлетворена от живота, който живееш.

Червеният кръст се опитва да прави историите по-лесни. Защото маха предразсъдъците и напомня, че по-хубаво от разказаното добро е само стореното добро, което е спасило някого.