Паралимпийците възмутени от ниските премии

Наричат Денислав Коджабашев "машина за медали". За повечето спортисти 23-годишното момче е сякаш напълно здраво. Роден без дясна китка, неговата страст е тенисът на маса. Тренира вече 14 години. Отказал редица предложения да се състезава от името на други държави. Не съжалява за избора си, но се чувства огорчен.

Денислав Коджабашев: Много се шуми за парите, а те не са чак такъв фактор, а самото поведение на министерството, това не се случва за първи път, това е системно и сега все повече ни унижават, не знам дали е целенасочено, но така изглежда. Ще е хубаво да излезе министърът и да каже защо така са решили и с какво ние сме по-различни и да приключи този въпрос. Наистина е обидно. Обидно.

Милена Тодорова е първата българска параолимпийска състезателка в дисциплината спортна стрелба, която взе участие в игрите в Рио де Жанейро. На тригодишна възраст е диагностицирана с мускулна атрофия, която постепенно поразява долните и горните й крайници. От десет години насам работи в администрацията на община Добрич, а паралелно с това се подготвя и участва в редица състезания.

Милена Тодорова: Начинът, по който се отнесе министерството на спорта към нас параолимпийците, беше много дискриминационен и разликата в премиите е изключително голяма, която публично беше оповестена, че ние сме 20 процента хора, което за мене е недопустимо.

През 2008-а година спортното министерство определи равни премии и за олимпиадата, и за параолимпиадата в Пекин. На следващата олимпиада, през 2012-а по времето на тогавашния спортен министър Свилен Нейков, се реши параолимпийците да получат в пъти по-малки премии. Комисията за защита от дискриминация тогава настоя сумите за параолимпийците да бъдат приравнени към тези на другите спортисти. Спортното ведомство реагира и ги увеличи, но не ги изравни с тези за игрите. Сега оттам твърдят, че двете спортни събития са от различен ранг, затова и има разлика в премиите.

Денислав Коджабашев: Аз държа да играя за България, независимо от това какви средства се дават за нас. Така и трябва да бъде.

Българските параолимпийци не са първият пример за това, че на нашата територия сякаш оцеляваш не с помощта на държавата, а въпреки нея.