Планът "Цачева"

ГЕРБ избра кандидатура, която предизвика лек смут. Мнозина очакваха по-рейтингова фигура като Фандъкова, или по-отворен към реформаторски гласове кандидат като Дончев. Малцина пък могат да повярват, че Борисов не е имал възможността да намери по-ярко решение. Появиха се хипотези, че Борисов сдава битката на БСП (едва ли). Появиха се и въпроси „Защо беше цялото чакане!?“ (разбираеми).

Отвъд конспиративните теории, ясно е едно: Цачева би била идеален вариант в една логична политическа ситуация. Умерен, предвидим и лоялен политик, тази жена съчетава и комунизъм, и ГЕРБ в биографията си, т.е. върши обединителна работа. Почтен кандидат е, а и естеството на работата й досега я прави чудесен вариант за президент – наистина по-добър в сравнение с кмет или отговорник по еврофондовете.

Работата обаче е там, че ситуацията у нас в този момент е далеч от логична. А и силата на ГЕРБ е именно в местната власт и в еврофондовете. Народното събрание е една от най-неодобряваните у нас институции. Така се оказва, че от институционална гледна точка ГЕРБ намери добър вариант, но от рейтингова – това не е безпроблемна кандидатура.

Добавете и липсата на особена харизма и ще получите твърде деликатна ситуация в оставащите седмици. Добавете и това, че на втория тур Цачева едва ли ще се хареса особено на реформаторските избиратели, че и на патриотичните – въпреки че съответните партии и лидери вероятно ще призоват да се гласува за ГЕРБ.

На какво разчита тогава ГЕРБ?

Първо, лявото е раздробено (вероятно не и без помощта на самия ГЕРБ), обединението и неговият психологически бонус не се състояха. Голям конкурент на БСП е не само появата на Калфин, Дончева и Орешарски, а и Каракачанов, който изсмуква патриотичен вот, че и русофилски. Конкурент е и Марешки, който пък може да вземе част от протестния вот. Така БСП трудно може да канализира целия наличен опозиционен, протестен или анти-ГЕРБ вот.

Второ, ГЕРБ на практика отдавна е в кампания. Борисов обикаля страната от месеци. Сега Цачева ще влезе с летящия старт на партийната легитимация и ще се качи на раменете на Борисов. Кампанията ще е кратка – буквално и преносно. В такива обстоятелства най-вероятно е да победи най-голямата партия – партията, която има двойна подкрепа спрямо БСП.

Трето. Налаганата илюзия за задължително гласуване до известна степен може и да мобилизира по-ленив, градски, електорат. Това също може да донесе нещичко на ГЕРБ (макар че ще донесе и протестен вот). Към него може да се добави и заплахата „ако не бием, отиваме на предсрочни избори“. Възможна е и някаква мобилизация на „женски“ вот, която да даде електорален резерв на Цачева, като единствена дама в надпреварата. В същото време кандидатурата на Цачева не е особено удобна за противниците – просто е по-трудно да се сражаваш с жена, да я „биеш“ и пр.

Четвърто. Изборните технологии в най-широкия смисъл на думата ще сработят – вероятно заедно и със задкулисието. Цената на гласовете, които ДПС може да мобилизира, ще се вдигне доста.

Въпреки че това не е най-ярката възможна кандидатура на ГЕРБ, все пак тя има всички предимства. Въпросът обаче е един – да се попречи на БСП да събере анти-ГЕРБ вота в балотажа. А това означава разликата преди балотажа да е достатъчно голяма, за да обезкуражи анти-ГЕРБ гласуващи и достатъчно малка – за да не отпусне про-ГЕРБ гласуващи. Вероятно Цветан Цветанов вече е направил детайлно тази сметка.

Бойко Борисов обаче май е направил друга сметка: той дава възможност на БСП да вземе сравнително достоен резултат. Дори и да не спечели, при не толкова силната кандидатура на ГЕРБ, генерал Радев би могъл да се доближи повече. Това ще остави БСП в играта и в следващите месеци и години. А Борисов добре знае, че има интерес от силна БСП – и защото мобилизира неговия собствен електорат, и защото утре ще трябва отново да се мисли за споделяне на властта с някого и т.н. Разбира се, това е хипотеза. Винаги може да се окаже, че в щаба на ГЕРБ просто са решили да не преувеличават значението на този тип избори, или са чели просто суха социология и са спокойни, или искат окончателно да унижат БСП, като не й оставят глътка въздух, дори и срещу не особено популярен кандидат и т.н.

Някои преувеличават и смятат, че Борисов е тръгнал нарочно да губи изборите. Крайно съмнително. Борисов знае, че първата загуба на ГЕРБ би имала огромно символно значение, което може да го завлече надолу. Затова той най-вероятно си представя победа, макар и трудна, а после удобен президент, който да му пази място пет години. Дано си е направил сметката добре, защото първата крачка в плана му засега събужда по-скоро въпросителни.