Начало
назад
Полицейска намеса срещу съвременното робство във ферма в Корнуол
Обрат в случая с освободените 200 "модерни роби" от ферма за цветя в Корнуол, сред които има и българи. Повече от сто работници, предимно румънци и литовци, протестираха пред местния полицейски участък срещу задържанено на шефа им. Впоследствие и тримата арестувани по случая, бяха освободени. Демонстрантите изразиха несъгласие да бъдат определяни като роби и заявиха, че работят в добри условия.
След полицейската акция срещу модерното робство в цветарска ферма в Корнуол, едва 14 от близо 200 души са поискали закрила. Става дума за две жени и 12 мъже от Румъния и Литва, които са настанени в приемен център. Колегите им обаче се събраха пред полицейския участък за да протестират срещу действията на властите.
Някои хора работят тук от 13 или 15 години, това не е робство, заяви преводач на недоволните. Те се разпръснаха едва след бе осбоводен първия от общо тримата задържани шефове. Вече всички от тях са на свобода, но се разследват. Полицията е влязла във фермата заради констатациите от трудова инспекция.
Юстинас Сталиниус, преводач от Литва: Хората искат да покажат, че не са роби, че уважават шефа си и получават добро отношение на работното място. И тримата задържани вече са на свобода, но се разследват.;
Според органите на реда заетите във фермата са главно от Румъния и Литва. Наети са в родните им страни за сезонна работа, която продължава от януари до Великден. Националният фермерски съюз на Острова заяви, че секторът се отнася много сериозно към проблема с модерното робство. Британските фермери са длъжни да набират кадри само от лицензирани фирми, които спазват определени стандарти.
Властите работят с предполагаемите жертви от цветарската ферма в Корнуол.
Те могат да си тръгнат по всяко време, но са насърчавани да приемат временно настаняване, медицинска помощ и възможност за други работа. Ферми от Корнуол вече предложиха алтернативна заетост.
Със специален закон от 2015-та британското право дефинира модерното робство като извършване на дейност под заплаха от наказание и против волята на засегнатите. Те обикновено работят продължително време и без заплащане, в лоши условия и при вербални или физически заплахи за насилие срещу тях или семействата им.
Често жертви са жени, заставяни да проституират, заети в земеделието, домакинските услуги и индустриалното производство. Потърпевшите обикновено се оказват изолирани поради езикова бариера и непознаване на трудовото законодателство.
