Гъбопроизводството в русенска област е на ръба на оцеляването. Причината - трета година пазарът е залят от култивирани печурки, внос от Полша, които подбиват родното производство. Годишно у нас се внасят над 6 хиляди тона. Доскоро всяко второ...
Гъбопроизводството в русенска област е на ръба на оцеляването. Причината - трета година пазарът е залят от култивирани печурки, внос от Полша, които подбиват родното производство. Годишно у нас се внасят над 6 хиляди тона.
Доскоро всяко второ семейство в русенското село Красен се е издържало с отглеждането на гъби. Заради сътресенията в сектора, обаче, в момента са останали само две фамилии, които се опитват да оцелеят на българския пазар. На него обаче трайно се е настанила полската печурка, която, въпреки че не може да се мери по вкусови качества с нашата, е предпочитана заради примамливата си цена.
"Трудно се бланшира и издържа дълго време, което значи, че се обработва нещо", категорична е Миланка Велкова, гъбопроизводител.
Изкупната цена на родната печурка не се е променяла от 30 години, оплакват се заетите в бранша. В момента тя е 2 лв. и 50 ст. за килограм. Компостът се внася от Сърбия, тъй като в страната ни е закрито единството находище на торф. Липсват евросубсидии и държавни помощи за сектора, който е изключен и от схемата за единно плащане на площ, тъй като гъбите се отглеждат върху метални стилажи, а не върху земеделска земя.
"Всичко е скъпо - и тока в момента, и сламата, цените са нагоре, а гъбата надолу. Берем, мъчим се сами, защото иначе е много трудно да плащаме на други хора. Много колеги, с които говоря, от Търново са на ръба на оцеляването, даже и аз се чудя дали ние тая година трябва да работим", споделят гъбопроизводителите.
Миланка Велкова дори се е опитала да пробие на румънския пазар, но ударила на камък, защото се оказало, че и той е залят с печурки от Полша.
Автор: Даниела Димитрова