Правозащитни организации съдят ЕК заради домове за деца с увреждания у нас

Според правозащитните организации е недопустимо Европейската комисия да финансира структури, които задълбочават сегрегацията на децата и пречат на нормалното им развитие.

Деинституционализацията започна през 2010 година и постепенно бяха изградени 258 малки домове, в които бяха настанени децата от 58 големи институции. Правозащитниците са засекли нарушения във всичките 24 малки домове, доказват твърденията си видео - връзвани деца, клетки, изолатори, деца упоявани с медикаменти, за да не буйстват. Но въпреки сигналите за продължаващите практики, европейската комисия продължила да финансира тези институции.

Според официалната позиция от днес на Социалното министерство и агенцията за закрила на децата в тези центрове от семеен тип има много добри практики и медиите са известявани за тях, те не са съгласни с крайните изводи на правозащитниците и предстои да излязат с опровержение.

Според статистиката - всяка година в тези домове се приемат близо 600 деца с увреждания. Според правозащитниците, формално няма нарушение на нашите закони, но пък тези домове изцяло противоречат на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и хартата на основни човешки права.

Дълго ще да е стояло детето само и без надзор, за да изчопли такава дупка в стената. За това поклащане също си има термин - самоиндуциране. Винаги се появява, когато някой дълго бездейства и нищо в средата не стимулира сетивата му. Правозащитниците не получили отговор и - защо това дете стои изолирано и голо в празна стая. Изкривяванията и сколиозата на това момче се задълбочават без рехабилитация и подходящи ортопедични колички. За своите 22 години този младеж не се се е развил достатъчно. Децата стоят без занимания в празни стаи, без индивидуална грижа, реагират агресивно, и се самонараняват. Това са все симптоми на емоционално неглижирани деца.

Ерик Розентал, изпълнителен директор на Международна организация за защита правата на хората с увреждания: Освен ужасяващите гледки, на които станахме свидетели, тъжната истина е, че десетки милиони евро от ЕС са изразходвани за възпроизводството на старите институции, защото т.нар. малки домове от семеен тип не са нито малки, нито са домове и нито могат да заместят семейството.

Правозащитниците са нарекли доклада си "Път без изход за децата", защото тези малки домове са до живот и единствена алтернатива за децата. Нито едно от тях не е изведено и реинтегрирано в семейството, или насочено към приемна грижа.

Ерик Розентал, изпълнителен директор на Международна организация за защита правата на хората с увреждания: Вашето правителство докладва пред ООН, че институциите вече не съществуват. Но те са тук. И видяхме още едно загубено поколение осакатени деца. А това, което не може да се види на видеото, са емоционалните щети върху психиката на децата, които не могат да изградят стабилна емоционална връзка с родител.

Затова правозащитните организации настояват да се спре изграждането на сгради и да се насочат усилията в подкрепа на родителите и развитие на приемна грижа.

Драгана Миланова, директор на регионалния офис в Европа на DRI: Освен ужасните условия, онова което ме потресе е колко семейства се борят за децата си. Срещнахме родители, които от 7 години посещават детето си всеки уикенд, те са от село и се чувстват виновни че нямат възможност сами да се грижат да него.

Оказва се, че сигнали са пращани от всички институции през годините, дори са водени дела в съда.

Капка Панайотова, директор "Център независим живот": От самото начало на процеса ние казвахме, че това е грешен начин, че се тръгва по грешен път. И доказвахме. Няма институция българска, която да не е информирана.

Анета Генова, адвокат "Валидити": В Люксембург могат да бъдат представени видеоматериали, ще има експерти от много високо ниво, които ще говорят за вредата от подобен начин на отглеждане

Утре докладът на правозащитниците ще се чуе и в Европейската комисия.