Пребалансиране

През това време Борисов заговори за мирно Черно море, после пък се обади на Путин да говорят за енергийните проекти. В момента вероятно се чуди дали България да влиза в някакви общи отбранителни действия с Вишеградската група и т.н.

Някъде там отново се прокрадна идеята за АЕЦ „Белене“.

Вече се вижда ясно, геополитическият баланс в България очевидно се пренастройва. Особено след новото сближаване Турция – Русия, България явно осъзнава рисковете от това енергийните трасета да ни заобиколят, а потокът от бежанци (например) – не. Затова България балансира, гледа да е в добри отношения с всички.

Това последното отдавна е банално ясно, но по всички личи, че навлизаме в съвсем нов епизод от балансьорските усилия на Борисов. Пребалансираме. Премиерът отваря все по-широко вратата към Русия.

Изборите в САЩ вещаят неяснота и някак си САЩ се занимава със себе си. Европа свали гарда и националните държави започнаха по-ярки действия. Архитектурата на сигурността, навиците в Западния свят са подложени на преоценка. Пред очите ни една страна напуска ЕС, друга може да напусне НАТО, а САЩ могат да напуснат... света, т.е. да заемат изолационистка поза.

При това положение Борисов няма какво друго да прави освен още от същото: баланси до последно.

Какви ще бъдат вътрешнополитическите последствия от новия етап? Вероятно отново ще се отвори темата за голяма коалиция ГЕРБ – БСП. Не е ясно дали ще стане, но ще замирише на това. То може да минава през всякакви причудливи формули и т.н. И да бъде разказана като спасителен вариант срещу външните заплахи.

Подобна идея ще даде възможност на Борисов да подели отговорността с някого – защото той прекрасно знае, че бавно и полека подкрепата за ГЕРБ също се износва и се мъчи да мисли в дългосрочен план.

За БСП пък подобна перспектива е нещо като заден вход към властта. Ако до тогава БСП е успяло да запише и няколко имиджови червени точки, още по-добре. Например, с потенциално добро представяне в президентските избори.

Вероятно новата ситуация ще даде възможност на Борисов окончателно да се вживее в ролята на „баща на нацията“. Услужливи апологети ще започнат да говорят и за сливане на президентски и премиерски правомощия в президентска република или за някакъв модел на наместник на Борисов на премиерския пост и т.н.

Опозициите допълнително биха се поразмили. Би узряла, вероятно, и нова популистка алтернатива – защото когато няма опозиции една срещу друга, се появяват опозиции „срещу всички“.

Всичко това би било обяснено като стабилност.

Разбира се, сценариите могат да се развият и по коренно различен начин, но при всички положения, опитите да не се правят резки движения навън ще се превърнат и в опити да не се правят резки движения и вътре. А тревогата от това, което става по света, ще направи българите по-невзискателни към вътрешнополитическия процес и по-склонни да се хващат за сигурни, познати опции, обединения, превъзмогване на различията, национални съгласия и пр.

Това е добра новина за Борисов – каквото и да реши да прави за президентските избори. Но не е ясно дали е добра новина за всички нас. Защото когато политиците спрат да бъдат коректив един на друг, почти не остава кой да им пречи да крадат.