Мисионис - призрачният град в Стара планина разкрива тайните си

Само един тесен планински път посреща и изпраща в този древен град, потънал в догадки. И единствените сведения за живота тук, кипял повече от 9 века, дава археологията.

Вървя сред руините на призрачен град в преславска Стара планина, може би Мисионис. Тук цари пълна разруха, което пък от друга страна означава, че градът е бил мощен и се е съпротивлявал до последно на османската армия на Али паша.

Разкопките до тук потвърждават единственото писмено сведение за Мисионис на един арабски георгаф от 12 век. Според Ал Идриси, градът е многолюден и цветущ, с пазари пълни с народ и природни богатства, а жителите му имали значителни доходи от търговия. Тъй вярно, казват археолозите - обитателите на тези къщи със сигурност са били търговци.

Ангел Конаклиев - ръководител на археологическите разкопки: Това е едно от помещенията на т. нар. квартал източно болярски жилища. В момента имаме един монетовиден паметник - това е егзагия - предмет, който служи за определяне чистотата на златото или среброто в монетите. Примерно една обица, когато отиде при сарафа, трябва да тежи толкова, колкото това парченце бронз.

Двуетажни, къщите са сменяли обитателите си поне 9 века. За това говори откритата керамика.

Ангел Конаклиев: Ето тука, ето я къде е тази характерна за византийската керамика от 5-6 век. 12-14 век започва другата керамика с т. нар. пъпчива украса.

Градът наистина е бил оживен и пълен с народ. За който са били необходими поне три базилики, работили по едно и също време. Те подсказват и друга, доста важна роля на града.

Ангел Конаклиев: Не напразно Мисионис го свързват с Мизия, нали сме в областта долна Мизия, римската провинция Мизия. Но а мисля че идва от думата "мисия" или от тук са тръгвали или тук са изваяли мисионери, разпространявали християнството по тези земи.

Градът умира в пламъци през 14 век.

Ангел Конаклиев: Ей го е къде е пожара - там се вижда тази черната част. Имаме съмнения, че 14-ти век той се казва Косово. Защото когато, тръгва армията на Али паша за превземането на Търново там се споменава една от случките... че крепостта Косово отказва да се предаде и тя е безпощадно опустошена и опожарена.

Не случайно градът е строен нависоко, не са жалили усилия за крепостната стена, изградили са и три огромни водохранилища. И със сигурност дълго са устояли на обсадата. Казали са "Не ще се отречем от нашия цар Иван Шишман, за да се покорим на турците". И платили висока цена за тази свобода.

Подробен репортаж можете да видитеТУК в предаването "Денят започва"