Проблемът е, че финансирането на здравната система е неправилно и създава условия от години за дефицит. Колкото и да се увеличават публичните средства за здравеопазване, няма да има подобрение на състоянието на здравните заведения. Това каза в "Още от деня" проф. д-р Георги Михайлов, депутат от "БСП за България", член на Комисията по здравеопазване по повод дълговете на големите болници в страната, и заяви, че липсва професионална дискусия, трябва и да се преразгледа здравната карта на страната.
Според депутата от БСП партията му е обърнала сериозно внимание на проблема с врачанската болницата, а ето какво още каза.
проф. д-р Георги Михайлов, депутат от "БСП за България": В болницата съществува един много добре оформен професионален колектив, който е изпаднал в много трудно положение. Днес бяхме там и беше тежко да видим как тези хора излизат всеки ден на улицата и чакат някакво решение на въпроса. В течение на годините са взети доста меко казано неправилни управленски решения, имплантирани са частни лечебни на територията на болницата, създадени са условия за нелоялна конкуренция и всичко това, заедно с много други факти, е създало условия на това рязко увеличение на дълга. Това не е от вчера. Това са проблеми, които отиват към националната тема.
По думите на проф.д-р Михайлов проблемът е системен и не е само във Враца, Благоевград, Бургас, Ловеч. Враца и Ловеч са върхът на един айсберг.
проф. д-р Георги Михайлов, депутат от "БСП за България": Финансирането на здравеопазването чрез системата на клиничните пътеки е дълбоко неправилно. Каквото и да се прави, те представят един схематичен алгоритъм заедно с погрешната ситуация болници да бъдат търговски дружества, която довежда проблемите в други болници. Дори сега проблемът с Враца да бъде решен, доминото ще продължи да се разраства.
По думите на проф. Михайлов с най-големи задължения са болниците, които работят най-активно. Той изрази възмущение, че след толкова години няма аналитичен модел на касата. Според него най-същественото, което трябва да се разбере, е че системата на финансиране не отговаря на системата за оптимално финансиране и качеството не отговаря, тъй като болниците търсят реализирането на печалби.