Откриха най-ранните крепостни стени в цял свят в Провадия

На 13 метра под краката ми се намира отворът на огромен конусовиден залеж от сол. Солните извори са си тук от милиарди години, но първите, които са се сетили да го използват, са представителите на неолитната цивилизация.

Така се стига до строежа преди 7000 години на първите крепости в историята на света въобще.

Селищната могила в солниците на Провадия пази следите на едно бурно хилядолетие, когато тук са успели да натрупат такива богатства, че много са били готови да убиват, за да ги имат. И затова се е наложило да бъдат построени огромни крепостни стени за защита.

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Това са останките от около 4 700 години пр Хр. на първата каменна крепост в Европа, разрушена от едно земетресение, но след това правят втората.

БНТ: Не са ги строили много стабилно, като за първи опит.

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Не, те са ги строили много стабилно, но се оказва, че при много силен трус с център Шабла-Варна е съборена първата стена, малко след това има втори удар с център Вранча и така първата укрепителна система е силно разрушена. Но втората стена са я направили по този повод много стабилна.

Като за първи опит въобще, крепостните стени са изумително големи. Широки в основата си 3-4 метра, които вероятно са носили поне 4, а на места и 6 метра висок зид. А това подсказва огромна и постоянна заплаха.

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Аз не знам в Средновековието и античността такива сериозни укрепения, а това е строено 4 700 години пр. Хр., на 6 600 години. Наистина в Европа по това време няма такова нещо.

БНТ: Може би защото не е имало чак такива нашествия големи?

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Просто са били адски богати тези хора. Това са най-богатите хора в Европа по това време, защото те са били повелителите на солта. А солта - това е първият всеобщ еквивалент.

БНТ: И е имало какво да пазят?

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Да, пазят солта. Значи златото ... Хората си мислят обикновено за златото. Златото по това време само бележи престижа на хората, но то не е еквивалент. Чак през VO век пр. Хр. става еквивалент, когато се появяват първите златни монети. По това време солта се разменя, солните кюлчета, а не златните кюлчета са важни.

Като първи земеделци, те бързо разбират неудобството от тази свобода. В растителното им меню солта рязко намалява и за първи път в историята на човечеството им се налага сами да търсят допълнителни източници на сол. Нещо, което до този момент са си набавяли от дивечовото месо. Вероятно са имали сериозни здравословни проблеми и някак са проумели на какво се дължат. Научили са се да използват инстинкта на животните да откриват по-солени водни растения. Но тук попаднали директно на солни извори. И ги впрегнали веднага в производство.

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Съоръжения, които имат по четири канала, ето тук виждаме един такъв канал, вижда се пепелта отдолу, ето следващия.

БНТ: Където са били дървата?

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Да, тук сa били дървата отдолу, отгоре са били сложени керамични съдове, огънят изпарявал водата от осолената вода и остава само солта и така се получавали, едно такова съоръжение е давало до 200 кг сол.

Солта бързо им донесла невероятна власт и богатство и затова намерили начин да увеличат стократно добива си. Сменили единичните разлати съдове с повече високи и тесни.

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Те са канички дълбоки съдове, за да има място като се наредят устията им едно до друго да остане място, което да бъде напълнено с дървен материал, за да гори огън. Всичко това са от такива съдове, ето те са правени например върху някаква рогозка, тук има отпечатък от рогозка.

При едно зареждане е давало около 5 тона суха сол. Това е огромно богатство за петото хилядолетие.

Влажната сол слагали в глинени цилиндри и ги изпичали. Така получените кюлчета сол се търгуват и съхраняват. Най-вероятно в приземните етажи на къщите зад крепостната стена. След като земетресението унищожава първата крепост, втората е значително усъвършенствана.

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Ражда се изкуството на строителството на каменни крепостни стени именно тук. Появява се първата идея за бастиони - за изпъкване на част от стената пред картината, пред останалата част, за да може защитникът да излезе напред, да види тук какво се случва и ако някой напада тази част на стената, да може да го обстрелва и отстрани, не само отгоре.

Това, което в учебниците по крепостно строителство, по укрепителни системи, е важно като елементи на отбранителната система. Обикновено се смята, че става въпрос за бронзовата епоха и се дава за пример Троя. Но много от елементите се появяват тук.

И крепостта определено е понесла много атаки, костни върхове на стрели се намират навсякъде. Дали от земетресение, или по-многобройни нападатели, но и втората стена е разрушена. Строят трета, този път с големи масивни камъни. И още една иновация. По склона са изградени множество радиални стени.

Проф. Васил Николов - ръководител на археологическите разкопки: Направени за да затруднят максимално нападателите. Нападателите, да си представим, тръгват нагоре по каменния кожух и се налага един да помогне на друг, на друго място. Обаче той за да мине на другото място за да помага трябва да прескочи по тази стена.

Били са готови на голяма обсада и този кладенец е строен в последния период на използване на крепостта.

В нейния край. 1250 години след като започват производството на сол, климата се променя, солните извори пресъхват, обществото им се тресе от вътрешни конфликти, масов гроб разкрива убийства, крепостта пада и всичко замира за следващите 4 хиляди години. Когато явно траките отново са открили солта, излизат основите на царска резиденция. А могилата дори не е разказала цялата си история. Предстои най-интересното - какво се крие зад крепостните стени на първите.