Репортерски поглед: Референдумът в Турция

В самата Турция датата на референдума е 16 април, на който тази година съвпадат православният и католическият Великден. На вниманието на електората е представена нова Конституция от 18 точки, с която Партията на справедливостта и развитието на Реджеп Ердоган иска радикално да промени системата на управление в създадената през 1923 година от Мустафа Кемал Ататюрк Турска република.

Промените предвиждат драстично увеличаване на правомощията на президента. Той ще е начело на изпълнителната власт и ще назначава правителството. Парламентът ще има контролни функции спрямо действията на държавния глава, но ще се избира в един ден заедно с него за мандат от 5 години. Президентът ще назначава и голяма част от членовете на кадровия орган на съдебната система - Върховния съвет на съдиите и прокурорите.

„Със старата Турция е свършено", казва Ердоган на ежедневните митинги през последните 2 месеца. И настоява, че за да може да се справи с враговете си - тероризма и Фехтуллах Гюлен, Турция трябва да загърби системата, която ражда само нестабилни коалиционни правителства със средна продължителност на оцеляване 16 месеца. Опозицията обаче твърди, че така в страната ще се възцари диктатура.

Въпреки че кампанията за „Да" на референдума очевидно е доста по-мощна, анализатори сочат, че шансовете за победа на двата лагера са равни. Това до голяма степен обяснява популистки войнствената риторика на Ердоган спрямо всички съседи на Турция и главно срещу Европейския съюз. Предлогът беше отказът на няколко европейски страни да разрешат агитационни мероприятия сред гастарбайтерите.

Реджеп Ердоган, президент на Турция: Германийо, ти нямаш нищо общо с демокрацията. И трябва да знаеш, че сегашните ти действия не се различават по нищо от нацисткия ти период.

От устата на Ердоган и на министрите му обвинения в нацизъм валяха и срещу Европа като цяло.

Берлин, колкото и чувствителна да е там темата за нацизма, първоначално се опита да уталожи дипломатично страстите.

„Ердоган има нужда от враг за целите на кампанията си - арогантният Запад срещу унизените турци", констатира външният министър Зигмар Габриел. Според него целта на турския президент е да увеличи активността на избирателите извън пределите на Турция. Защото макар и партията на Ердоган да спечели в повечето европейски страни на парламентарните избори през 2015 година, едва около 40 на 100 от електората там отиде до урните. А националистическата струна е отново най-модна за мобилизиране на вот.

Канцлерът Ангела Меркел втвърди тона по-малко от седмица преди началото на гласуването в Германия.

Ангела Меркел, канцлер на Германия: Продължавам да настоявам, че идващите от Турция нацистки сравнения трябва да спрат. Без никакви "ако" или "но". Няма да позволя под предлог, че целта оправдава средствата да се нарушава всяко табу по отношение на страданията на преследваните и убитите от нацистите.

След тези думи правителството в Анкара изненадващо обяви край на кампанията си в Германия. В Холандия тя беше прекратена десетина дни по-рано, като малко преди парламентарните избори на 15 март премиерът Марк Рюте де факто обяви турския външен министър за "персона нон грата". Това стана, след като Мевлют Чавушоглу си позволи да заплаши със санкции, ако не бъде допуснат да агитира гастарбайтерите в Холандия. Рюте, който прецени, че такова мероприятие ще бъде експлоатирано от популиста Герт Вилдерс, също беше наречен "нацист". Но реакцията му беше далеч по-твърда от германската.

Марк Рюте, премиер на Холандия: Това е лудост. Разбирам, че са ядосани, но това е вече прекалено.

Рюте съумя да спечели от конфронтацията с Ердоган и остави далеч зад себе си Вилдерс на изборите. Но с цената на това, че Турция изигра една от главните роли в тях.

А докато се оплакваше от европейска намеса в турския референдум, Ердоган се опита да повлияе на предизборната кампания в България. Като освен откритата агитация от негов министър в Истанбул, лично той спекулира с твърдения, че били ограничени правата на българските турци да гласуват на предсрочните избори у нас.

Нагласите на гласувалите вече в Европа турци са разнопосочни:

Хюлиа, жителка на Брюксел: Всъщност не съм обезпокоена от Ердоган. Притеснявам се, че след него може да дойде някой луд. Но все пак гласувам с "Да", защото искам той да преразгледа отношенията ни с Европа.

Илхан, 44-годишен библиотекар във Франция: За мен този референдум решава бъдещето на Турция. Защото те се опитват да превърнат републиката и демокрацията в еднолична диктатура и аз съм против това.

Ще се сбъдне ли мечтата на Реджеп Ердоган да стане втори баща на турската република остава да видим точно след седмица.