Рискът да се договаряш с Иванов

И защо този път Георге Иванов попадна отново в оптиката ни като неин главен герой? Защото заяви, че няма да подпише гласувания повторно в парламента Закон за езиците, който дава повече права за употребата на албанския език като втори служебен в държавата.

Когато след второто четене в парламента той бе гласуван, законът бе върнат от Иванов защото, според него, бил антиконституционен, а той като първи патриот на държавата, който се грижи за нейните интереси, няма право да си сложи парафа под него. Няма лошо, конституцията му дава право да налага вето върху всички закони, които излизат от пленарната зала, но само веднъж. Както и у нас, след ветото законът отново се връща в парламента, гласува се и ако получи мнозинство - в случая повече от 60 гласа, отива към македонския Служебен вестник и след публикуването му на неговите страници влиза в сила.

Мнозинството в парламента, което стои зад премиера Зоран Заев внесе отново проекта в пленарна зала, там той наново получи подкрепата от 64 депутати, но преди да потегли към печатницата, президентът Георге Иванов заяви, че няма да подпише указа, въпреки че неговото вето бе преодоляно. Такова право на държавния глава - на второ вето, в македонската конституция няма. Просто никъде не е записано, няма!

Създаде се ситуация, в която който и експерт по правото да попитате, на който и конституционалист да зададе въпроса прав ли е Иванов, той веднага ще ви отговори, че с отказа си да подпише Закона тъкмо след повторното му гласуване именно той е нарушил конституцията.

С мненията си това потвърдиха двама от професорите в Скопския университет, които бяха сред авторите на македонската конституция след като Македония стана свободна и суверенна държава. Както се казва, те я писаха заедно с вече покойния проф. Лазе Китановски. И двамата - проф. Любомир Фръчковски и проф. Владо Поповски, бяха и по няколко пъти министри на различни ресори в правителствата в Скопие. Ако в позицията на Фръчковски може да има и някаква лична сръдня по отношение на Иванов, тъй като на президентските избори през 2009 г. двамата бяха съперници, а Иванов победи, какво да кажем за проф. Поповски, който и в момента е общински съветник в Скопие от ВМРО-ДПМНЕ, партията, която издигна Иванов на два пъти за държавен глава. Но и двамата казаха ясно и категорично - дори да е имало някакво нарушение на парламентарната процедура, то не е решаващо за гласуването, а президентът не бива да спира закон, на който вече веднъж е наложил вето, преодоляно при следващо гласуване в пленарна зала.

Впрочем, това не е първият път, когато Георге Иванов предприема подобен ход, който да предизвика сериозна обществена реакция и да поставя въпроса за неговата политическа и правна компетентност. Нещо повече, да става повод за остри дискусии за неговата послушност и обвързаност с политическите си ментори от кръга около Никола Груевски. Вероятно ще си спомните, че в един момент на остра вътрешна криза в Македония през 2016 година, когато записите от телефонните разговори на управляващите разкриваха сериозни служебни злоупотреби и гигантска корупция на върха на властовата пирамида, тъкмо тогава Георге Иванов използва правото си на амнистия и оневини 56 македонски граждани, в това число и премиера Никола Груевски. Много скоро обаче Иванов получи такъв силен плесник от най-видните представители на международната общност, че се видя в чудо от наложената му изолация.

За да сме коректни с истината и за да посочим връзката между гафовете на Иванов и отношенията между София и Скопие, ще кажа, че пострада и планираната тогава среща на президента Росен Плевнелиев с Иванов на 6 май на военните гробища в Ново село край Струмица. Нямаше как тя да се случи в тази непродуктивна обстановка около Иванов, въпреки че лично аз много се надявах на нея, защото щеше да бъде първото посещение на Плевнелиев в Македония малко преди края на неговия мандат. Не се случи.

Сега пък си мисля дали пък и този път бурята, която се надига около Иванов заради неговия антиконституционен акт няма да постави под съмнение и визитата му на 6 май в София, за която се договориха в Скопие на 16 и 17 февруари с президента Радев. Нали си спомняте - двамата президенти на имения ден на Иванов, но и в Деня на храбростта, приемат заедно в София парада на българските роти от родовете войски плюс една македонска, след това се вдигат и отиват в Ново село да се поклонят заедно на българските военни гробища там. Толкова хубава беше тази договореност, та чак не ни се вярваше, че ще се случи.

Ако това намерение се провали, аз и неколцината приятели на Панде Ефтимов, за когото също съм писал много на това място, ще сме крайно разочаровани. Много ни се искаше и се надявахме да убедим нашия президент тъкмо там, на военните гробища в Ново село да връчи на синовете на Панде ордена „Стара планина - втора степен”, с който той ще бъде удостоен посмъртно по предложение на правителството за неговата дейност за запазване на българщината в Македония.

А че законът, връщан и гласуван, ще влезе в сила, в това не бива да има никакво съмнение. Въпреки протестите на опозицията, въпреки бойкота ѝ на парламентарната работа, въпреки заканите за линч и друга физическа разправа за депутатите, които са го подкрепили. Като че най-точен бе лидерът на ДСИ Али Ахмети, който самоуверено заяви, че и с Иванов, и без Иванов, албанският ще стане втори служебен език в Македония.

Каквото и да означава това за нейното бъдеще.