Росен Плевнелиев: Мирът не е само отсъствието на война, а върховенство на закона

Повече от 64 години ПАСЕ е двигател за положителни промени, водач за Европа и нейното общество по пътя на мира, единството и сътрудничеството, добави той. България се присъедини към Съвета на Европа през 1992 г. и това откри нови хоризонти за нашата страна, улесни прехода от тоталитарен комунистически режим към жива демокрация. Това е историческо достижение за българския народ. То също е исторически ангажимент към европейските ценности, върху които днес е изградена вътрешната и международната политика на нашата страна, отбеляза държавният глава.

Председателството на България на Комитета на министрите към Съвета на Европа е много голяма отговорност, предвид предизвикателствата, пред които сме изправени днес. Рекорден е броят на кризите в Европа и по света. Не можем да отлагаме решенията и да ги оставяме на следващите поколения. Трябва да действаме, да взимаме смели решения. Понякога дори лошото решение е по-добро от липсата на решение. Грешките се поправят, но липсата на решение създава опасни сиви зони на беззаконие и безразличие.

Без правила няма мир и правилата следва да се отнасят за всеки. Днес все още е възможно член на Съвета за сигурност на ООН да не спазва правилата и принципите на международния ред. Необходими са ни ефективни механизми за осигуряването на върховенството на закона.

Виждаме оръжие и сила да се използват на много места по света. Употребата на оръжие при незачитане на закона не е аргумент, а е признак за отсъствието на аргументи. Не трябва да чакаме оръжията и кризите да излязат на телевизионните екрани, за да реагираме.

Мирът не е само отсъствието на война, а върховенство на закона, заяви президентът Плевнелиев.

Милиони бяха принудени да напуснат домовете си, да дойдат на прага на Европа. Мнозина от тях не искат нищо, освен да запазят правото си на живот. Други търсят просто по-добри икономически възможности. Затварянето на нашите врати за бягащите, за да спасят живота си, с което те биват лишавани от международното си право на закрила, не е възможност, посочи той.

България показва съпричастие към всички бежанци и им предоставя закрила, ако отговорят на изискванията. Нашата страна подкрепя квотната система за справедливо разпределение на мигрантите в ЕС, заяви президентът. Препотвърждавам необратимата позиция на България да спазва международното хуманитарно право. Моята страна е отговорен член на международната общност, заяви президентът.

Тероризмът и екстремизмът не признават националните граници. Няма държава, която може да се справи с тези проблеми сама.

Тероризмът е световна заплаха, решението може да бъде намерено на световно равнище. Заедно можем да спечелим битката с омразата и разрушението. Трябва да се обърнем към причините, а не само към резултатите от тази заплаха.

Само въпрос на време е международната коалиция, към която България с гордост се причислява, да спечели битката срещу "Ислямска държава". Идеологията на тероризма обаче не може да бъде сразена с оръжие. Трябват ни по-добри идеи, образование и търпимост. Никой не е роден терорист, терористите се създават.

Изключването от обществото, неравенството, липсата на достъп до основни човешки права подхранват омразата и разделението, отбеляза президентът.

Русия днес действа според идеологията за "великите сили" и сферите на интереси. ЕС същевременно е неповторим проект за мир, където всеки е важен и е от значение. Надяваме се на световната сцена световните интереси да не се противопоставят, а да отразяват основните принципи и ценности на международния ред. Западът и Русия днес отново са съперници, кризата в Украйна е нов момент, който донесе "студен мир".

България подкрепя ясно суверенитета и териториалната цялост на Украйна. За нас Крим е Украйна и Украйна е Европа, заяви държавният глава.

Трябва да помним, че Втората световна война бе възможна заради отрицанието на демократичните принципи за достойнство, равенство и взаимно уважение.

Трябва да не позволяваме никога повече това да се повтори, призова Плевнелиев.

Президентът отбеляза подвига на България със спасяването на българските евреи и изрази скръбта си за онези, които не са били пожалени от депортация от Северна Гърция и части от Югославия, защото не са били български граждани.

Днес повече отвсякога се нуждаем от повече Европа. Не можем да бъдем съпричастни по едни въпроси и да не бъдем солидарни по други, заяви президентът. По неговите думи европейската перспектива на Балканите води до историческа промяна, която ще ги преобрази от регион на войни в зона на мир. Остава ни още работа, процесът може да бъде пресечен, отчете държавният глава.

Достиженията на международната общност от последните десетилетия не може да се приемат за даденост. Принципите, на които е изграден нашият свят, не са "написани на камък", от нас зависи да ги спазваме и защитаваме, допълни Плевнелиев.

В последните 19 години, изминали от първото председателство на България на Комитета на министрите на Съвета на Европа, постигнахме много, променихме се за добро. Нашите граждани очакваха няколко години да бъдат достатъчни за постигането на "истинска демокрация". Днес разбираме, че установяването на демократични институции и въвеждането на европейското право не е достатъчно.

Демокрацията е процес, мисловна настройка, който трябва да бъде подхранван, за да пусне корени. Българите никога не са имали толкова свобода, колкото в днешни дни, посочи държавният глава. По неговите думи Балканите се развиват в правилна посока, но се наблюдава сблъсък между интересите на големия честен бизнес с олигархията и нейните скрити договорки. Виждаме сблъсък между свободни медии, казващи истината, и средства за масова информация, които служат като пропагандна машина.

Искаме границите на Балканите да паднат, сътрудничеството между съседите е много силен инструмент. България е силен привърженик на разширяването на ЕС и НАТО, посочи президентът.

Нито една нация, независимо от политическата й воля и военната й мощ, не може да се справи сама.

Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а необходимост. В новия век ни трябват нови идеи, не трябва да се обръщаме към стари идеологии. В днешния век държавите трябва да бъдат силни не с войските си, а с армиите от образовани младежи. Нациите трябва да бъдат големи не според размера на териториите си, а заради мечтите си. Силата им не трябва да се измерва с оръжията им за масово поразяване, а с таланта, вдъхновението и културата на хората. Успехите на държавите не бива да бъдат измервани с промяната на граници, а с благоденствието на обикновените хора, заяви президентът Плевнелиев.