Ръцете, които дават живот. 10 години от първата операция на робота "Да Винчи"

Симбиоза между човек и машина-това най-общо казано представлява роботът Да Винчи. Механични ръце, които дават живот-така изглежда пък в очите на пациентите. Десет години след първата операция за Източна Европа, срещаме Десислава.

Десислава Златковска: Диагнозата-доста тежка за всеки един-рак на маточната шийка. Преди 10 години просто реших да отида на профилактичен преглед, от който излезе тази диагноза. Оттам се започна лутането ми в избора какво да направя нещата.
В началото лекарят, който ми постави диагнозата каза, че ще бъде операция с разрез. Много ме беше страх. Много се уплаших.

Решение на проблема, Десислава открива в лицето на професор Горчев, който й разкрива магията на съвременната хирургия наречена "Да Винчи". Младата жена е и сред първите пациенти у нас, поверили живота си на машината.

Десислава Златковска: "Повярвах му. Реших да се оперирам. Все пак от изваждането на един зъб до тотална хистеректомия има огромна разлика. Човек, обаче винаги трябва да има доверие в лекаря, който извършва това нещо. Доверих му се, да, и не сгреших. Всичко протече много гладко. Възстанових се много бързо след това, буквално на втория ден аз не чувствах болка от операцията. Чувствах се наистина пълноценен човек.

Когато Десислава се подлага на операцията е едва на 28 години. Още преди да успее да създаде собствено семейство, диагнозата успява да остави траен отпечатък върху живота ѝ.

Десислава Златковска: "Наистина един от най-тежките моменти е по-скоро мисълта да свикнеш с тази диагноза, да я приемеш и мисълта, че ти няма да можеш да станеш родител. Много е тежко това човек на 28 години, който не е имал възможността да има свои собствени деца да получи тази диагноза, още повече тоталната хистеректомия да те откъсне от мечтата ти да станеш родител."

Диагнозата, обаче не успява да попречи на Десислава да мечтае. Не пречупва и нея, напротив-прави я по-силна. Шансът за живот, който получава я кара да повярва , че чудеса съществуват и трябва единствено време, за да ги открием.

Десислава Златковска: "Човек, трябва наистина да вярва не по-скоро в себе си, а в чудесата и да вярва, че за него има нещо отредено и за него, нещо красиво, нещо хубаво, за да може да продължи. Всъщност това беше нещото, което ме мотивираше да се взема в ръце и да продължа и да гледам света по по-различен начин.
БНТ: Открихте ли вече своето чудо?
Десет години по-късно открих хора, които ме подкрепят във всяко едно мое начинание, но все още онова голямо чудо не успях да го намеря.

Затова решава сама да си го създаде.

Десислава Златковска: "Искам да стана професионален приемен родител. Искам да се грижа за деца, които са изоставени, за деца, на които не могат да им дадат любов. Аз смятам, че имам достатъчно и мога да го направя."

Да бъде семейството за дете, лишено от такова, е най-силното желание на Десислава днес, а шансът за нов живот, който получава преди 10 години е онзи устрем, от който тя се нуждае, за да го превърне в реалност.

Десислава Златковска: "Без значение през какво е преминал, важното е да се бори. Важното е да постига в живота си всяка своя мечта."