С България в сърцето

Знаете ли, че един от най-опитните журналисти в Молдова е българин. Александър Барбов разплита възлите в политиката и икономиката на страната като автор и водещ в една от трите най-гледани молдовски телевизии - „Публика", чийто кадри виждате в този репортаж.

Александър Барбов, журналист:
Роден съм в Кишинев. Баща ми е българин, майка ми е карачаевка. Има такава кавказка народност. Завършил съм училище в Твърдица. За първи път съм посетил България през май 1990.След няколко месеца кандидатствах в Софийския университет, бях приет, завърших през 1995 г. Завърнах се в Молдова, където работя като журналист.Родът ми е от Твърдица, Сливенско.Доколкото знам, самият Барбов, който си е от мъжката страна на нашето потекло, доколкото гласи легендата, е бил убит по онова време от турците.Това беше 1829 година. И пра-пра-прабаба ми е взела двамата си сина - Димитър и Влайо, понеже точно тогава е била първата вълна на преселване. Те бяха около 40 и малко повече семейства, които са основали молдовската Твърдица днес

БНТ: Какво е да си българин в Молдова?

Александър Барбов:
Каквото е да си на всякъде. Всъщност като цяло българи ние сме основно в Молдова, защото в Русия ние сме руснаци, в България за по-голяма част от българите пак сме руснаци.Затова може би основно като българи се чувстваме точно тук. ...Щом говориш на български в семейството си, щом се чувстваш българин в душата, това няма как да не проличи и извън.

БНТ: Каква е първата ти асоциация, когато мислиш да България?

Александър Барбов:
Шипка и Баташката черква, защото като студент първото нещо, което направих, е да се кача на Шипка, там където са основите на свободата. За Баташката черква всеки българин ще ме разбере. Третата асоциация е филмът „Време разделно"

Не бих се наел да говоря от името на всички 80 000 българи, които живеят в Молдова. Би било глупаво, грешно. Но като правим сравнение - румънското присъствие или турското присъствие в Гагаузия е много по-изразено,отколкото българското държавно присъствие в българската общност в Молдова. Тук, в Молдова, сред българската общност специално навремето имаше една такава приказка, един лаф „живи българи" - когато българите от България пристигаха. Защото много хора от България не подозираха, че извън пределите на България живеят над 500 000 етнически българи. И това не, че беше атракция, но беше едно истинско откровение да говориш с българин от там , от родината. .....
Всеки път, когато пресека границата, основно това е в Русе, когато виждам „Република България", когато виждам българския флаг, тръпката си казва думата, сърцето бие по-често.

Нарича България простичко - "моята" и казва, че не може да я види по друг начин - освен с розови очила и с любов.

Александър Барбов:
Много е тежко да имаш две родини. Сърцето ти се къса на две страни, роден съм в Съветския съюз, живея в Молдова, но като цяло по-голямата част от душата ми, от сърцето ми все пак са в България...