Родители на деца с увреждания в омагьосания кръг на социалните програми

Родителството не е професия и месечно възнаграждение няма, но когато имаш дете с увреждане си принуден да не работиш, поемайки грижите за него. Малка помощ от държавата за тези семейства се явяват програмите за социални асистенти. В продължение на години родителите сменят десетки програми, но сега идват нови критерии, които те не покриват.

Гергана Атанасова: Аз работя от 7-8 години като личен асистент по различни програми, но явно нямам познания. Моето събеседване беше 3 минути, зададоха ми един въпрос - каква е най-важната работа на личния асистент, на което аз отговорих да запази здравето и живота на потребителя, а това не бил правилния отговор. Кое е тогава. Аз не знам кое е най-важното.

Според критериите на проекта "Услуги за по-добър живот" синът на Гергана не е с достатъчно висок процент инвалидност, а само с 80%. Освен това ползва и друга услуга - ресурсен учител. Това му отнема от общия брой точки в комплексната оценка. В парадоксална ситуация изпадат и родителите на Цветелина. Вместо те да поемат грижите за неподвижната си дъщеря, друг човек ще идва по два часа при нея.

Георги Шадиев: Тя е на инвалидна количка, трудно подвижна, не може да говори, не знам какви са мотивите, но тези хора вече толкова години се гаврят с децата ни. Не знам на какъв мотив са ни отказали, но при условия че и двамата родители са безработни, не виждам защо трети човек трябва да идва вкъщи.

По новата програма местата за социални асистенти в район Северен са ограничени - само 35.

Инж. Ральо Ралев - кмет на район "Северен": От общо 35 асистенти седем се грижат за децата. Всеки от другите трябва да се грижи за трима нуждаещи се. Такива са критериите на програмата. Не може да ги променим.

От районното кметство дават надежда на отпадналите от програмата, че ако се намери допълнително финансиране ще има достоен живот и за тях.