Голяма част от населението, което обитава територията между Стара планина и Дунав, нарича себе си „хърцои“. Хърцоите в Русенско, или известни още като „полянци“, продължават да пазят традициите си главно в читалищата. Хърцоите проведоха събора си в село Кацелово, община Две могили.
Казват, че като хора от полето са здраво стъпили на земята, а името им идва от прабългарския бог на слънцето Хърс - затова са и толкова усмихнати и слънчеви.
Галя Додова, село Чилнов: Смятам, че това се е запазило в годините. Всеки ден по всякакъв повод ние се събираме, ние даваме всичко на младите, ходим по фестивали, конкурси...
Галя Додева е от село Чилнов, община Две могили. Гордее се с кърлянчената си носия, която е на повече от 150 години, както на повечето от жените от групата за изворен фолклор „Чилновски баби“. И всяка от шевиците, казват те, е знак и носи послание.
Галя Додева, село Чилнов: Тази риза, с богати шевици, типично хърцойска, е правена за бременна жена. Тези ромбоиди, което е със семенцето, това означава, че булката е била бременна.
Освен носиите, по селата още се пази и характерният хърцойски диалект.
Сийка Панайотова, село Чилнов: Изговаряме думите на „ъ“, на „у“: „уодиу, ергенуоу, у далечно селу, търсиу да намеря, лика и прилика…
От уста на уста, от майка на дъщеря, се предават и песните, и обичаите. А в тях е запечатана и паметта за това как хърцоите са се веселили и са се задявали по седенките.
Мила дъще, мамина,
косата ти рошава, китката я няма.
Я, мълчи, мар мале, силен вятър дууна,
Коса ми разроши, китката одууйна…