Седем неща, които май подценяваме в казуса „Калфин“​

Седем неща, които май подценяваме в казуса „Калфин“

Първо. Мненията на ключовите личности в АБВ и на Ивайло Калфин очевидно не съвпаднаха. Каквато и да е идеята по оста Калфин - БСП - АБВ - ГЕРБ, явно самият Калфин е имал малко по-различна идея.

Въобще не е изключено и Борисов да е имал друга идея за Калфин. Например, един от вариантите за кандидат на Борисов за президентските избори беше някаква обща за мнозинството кандидатура. Той сам се издаде наскоро, че мисли в подобна посока - докато умуваше гласно пред партийния си форум.

Не е сигурно дали и самият Борисов не е форсирал напускането на Калфин (както Радан Кънев) твърди. Но е сигурно, че при АБВ има и известна импровизация и лошо сцепление.

Второ. Говорейки за сблъсък на интересите на Вашингтон и на Москва на наша територия, забравихме още нещо. Турция. Очевидно е, че западът не одобрява новите тревожни развития в Турция. По всичко личи също, че колкото и да са различни американските и руските интереси, те по-скоро могат да намерят общ вектор по отношение на случващото се в югоизточната ни съседка. Затова е и възможно и да говорим, че БСП и АБВ ще правят проруски сектор, а утре да се обсъжда голяма коалиция с ГЕРБ. Възможно е България и нашите западни партньори да се подготвят наистина за опасности към нас от страна на Турция.

Трето. Ситуацията стана решително по-сложна за Борисов. При силен ляв кандидат - общ за левицата, участието на ГЕРБ за президентските избори става доста по-трудно. Неслучайно, линията „Миков“ май срещаше негласната подкрепа на Борисов. Тя предполагаше някакъв нишов кандидат за президент, който няма да затрудни особено кандидата на ГЕРБ.

Сега - обратно - БСП ще търси втвърдяване на тона, а в същото време и намиране на повече партньори и обща лява кандидатура. Нищо от това не отменя идеята за голяма коалиция, но пък може да даде по-силни преговорни позиции на БСП в това отношение.

Всичко казано води и към намеците за Борисов президент - просто ГЕРБ не може да си позволи загуба. Освен ако не иска контролирано да сподели бъдещите отговорности.

Четвърто. Референдумите на Слави Трифонов и Веселин Марешки са доста важен фактор. Те внасят известна неяснота сред политическите играчи - до степен, в която всички ги пренебрегват дори в приказването си. Това явно и целта - неглижиране на настроенията около референдумите и минимизиране на потенциалната активност.

Пето. Автоматизмът, с който приемаме да говорим, че АБВ е потеглило след БСП е леко странен. В АБВ прекрасно знаят, че едно долепяне до БСП, в буквалния смисъл на думата, значи и обезличаване и намаляване на влиянието. Затова и АБВ наистина ще се мъчат да търсят „трети път“ - както го и заявиха. Лявото у нас вече прилича на мрежа, така че плановете на АБВ по-скоро са по някакъв начин да задават тона в тази мрежа, дори да наложат свой кандидат, а не буквално да следват БСП.

Пък и БСП е някак си е (все още) разполовена. Освен това, не е сигурно, че „червеният“ електорат ще припознае автоматично, например, Калфин.

Шесто. Всички се втурнахме да обясняваме, че изборите, ако ги има, може да са догодина. Но забравихме, че има и някои други варианти – например, преформатиране на правителствената формула. Пък и защо да е толкова важно за Борисов да са догодина? Защото Борисов не иска Плевнелиев да прави служебен кабинет? Това не е особено ярък аргумент, макар и да е валиден.

Впрочем, интуитивно логичното е, ако има предсрочни избори, те наистина да са догодина. Но не е нелогично дори и да се окаже, че няма предсрочни избори. В поредица високопоставени американски посещения у нас се обявява подкрепа за това правителство. На ъгъла между Русия и Турция България не бива да създава нестабилност. Така мислят западняците. Което няма да попречи на техните геополитически опоненти наистина да пробват да поразклатят лодката ни.

Седмо. Сега идва времето за креативни и изненадващи решения. Вероятно предстоят още по-красиви политически етюди. Това, което видяхме сега, може да изглежда доста бледо на фона на предстоящото.