Северозапдана България: Родени да живеят-обречени да съществуват

Калудка Вранкяшка
- Абе тук вратите не може да ги отваряме. Замръзват, топла вода на мивката там в един парцал го изтисквам и да отворя тук външната врата, че се е заледила и не мога да изляза. Като стана от 5 часа и не мога да я размразя. Никой не идва, никой го не интересува.

Това е зимният живот на 12 възрастни жени в кварталния фургон на Мизия. Година и половина след наводненията, водата се връща в ежедневието на тези хора.

Мария Крушовенска
- Ето тук тече, аз седя и тук вода тече. С това се топлим. Като го пусна е топличко, но гледам да не върти защото не мога да платя. От къде да взема пари?!? Аз имам и скъпи лекарства, 62 лева давам всеки месец за лекарства. Тук е влага, мокро от долу, тук е банята, като се мия водата отива надолу. Аз всеки ден премивам с парцала.

Калудка Вранкяшка
- Па никой не идва да види. Вчера идва оная Марияна ли, каква ли - да вземе данните за тока. Тока да плащаме и вода. Може ли ние със 150 лева пенсия да плащаме ток. Кажете ми баба как ще се живее.-

Цветана Койнашка
- Ако ви покажа бележка за 180 лева за ноември месец. - Ноември месец 180 лева за ток? - Да, да. Пенсията ми не стига за лекарства душа. Само лекарствата колко са ми. - Колко са ти лекарствата? - Към 50 лева са всеки месец. Даже не се улавям помощи за отопление да ми дават. С някакви стотинки съм надхвърлила и не ми дадоха.

Обречени в зенита на живота си да съществуват, тези хора се оказа, че дори нямат достъп до лекар.

Цветана Койнашка
- Ходя на преглед само с кола. Плащам си да ме закарат и да ме докарат. - До къде? - До здравната. Ако ходя до Оряхово на преглед, пак с кола - плащам си и ме карат. Не мога. На 1-ви януари се разболях от грип и бях 15 дена болна. Да каже на Николова, на докторката ми да дойде, да ме прегледа на място. Тя каза, че няма линейка, не може да дойде. И не дойде.

Мария Крушовенска
- Правителствена болница на Тодор Живков, там съм оперирана. 1500 лева ми излезе операцията. Имам братова дъщеря от Монтана. Тя идва и ме взима, та преспивам при нея в Монтана и от там вече се качваме та отиваме на София и на връщане пак преспивам при нея.

Цветана Койнашка
- Пропаст е, но какво да направим като виждаме, че навсякъде е така. А тази майка в София, която ходи от болница на болница с малкото детенце и некъде не я приемат - това не е ли кашмер за България. Кашмер, майко кашмер. 180 лева имам бележка и казват, че ако не я платим, щели да ни изгонят от тук. Къде да отида? - Освен въжето да си окача. Говоря глупости вече.

Близо до Мизия, от другата страна на международния път за Европа има един път без указания накъде води. По него стигаме до населена територия без име. Намираме кметството, но канцелариите се оказват заключени.

- До Бяла Слатина ходим, за да си извадим някой документ или чакаме да дойде секретарката.

Да, селото е Галиче, а кмета щом ни видя се качи в лъскавата си кола и отпраши. Това е същият този кмет, от който тези хора се оплакват.

Веселин Попов
- На кварталния инспектор като се оплаквате какво се случва? - Кварталния пие с него. Кварталния инспектор, лично Ценко го би и го отведе при началника да го уволнява, че му е застрелял кучето и го глоби 700 лева за това. И кварталния му целува ръка като отидат да ловуват, че другите не са ловци. Той е най-добрият ловец, той е най-добрият стрелец. Чоковци са най-добри във всичко.

Людмила Кънова, учител от с. Галиче
- Магистър по начална училищна и предучилищна педагогика със 17 години стаж, главен учител. Той ме изхвърли от детската градина. Защо?!? Застава с лицето си и искам да ме поставят на полиграф. Не да казват неизвестен извършител. Той защо ви изхвърли? - Ами, защото каквото той каже, това ще стане. Това му бяха думите. Първото уволнение беше заради негови скалъпени жалби и докладни в които последното изречение беше "няма да се спра до тук". Да, наистина не се спря. Когато Районен съд Бяла Слатина и Врачански окръжен съд ме възстановиха на работа, отидох на работа в ЦДГ с. Галиче. И той дойде, хвана ме за гушата, изхвърли ме от детската градина и каза: "Каквото аз кажа, това ще стане". Започна да ме псува, да ме бута, да ме блъска. - Кога стана това? - 2012! - И от тогава сте безработна? - От тогава съм безработна, да. Аз не живея, аз оцелявам. Имам син студент, как живея - не знам. Тук не се живее.

- Подадохте ли жалба? - Да. Къде? - В Бяла Слатина в прокуратурата, но неизвестен извършител. Той е абониран просто за прокурор Николина Кисьова. И неизвестен извършител, въпреки това, че дойдоха полицаите и съставиха точно на него протокол за предупреждение - не на Вас, не на оператора, не на някой друг, разбирате ли...

Къно Монов, бивш началник на пощата в Галиче
- Е, това ако не е хулиганска проява, ако не е злоупотреба с власт, какво ще е.

Алекси Илиев
- Искам най-накрая вече справедливост в село Галиче. Те това искаме ние. Стига толкова вече. Това тук е такъв натиск в това село, нещо страшно.

Къно Монов, бивш началник на пощата в Галиче
- И все нищо той не е направил. Навсякъде трябва доказателства. Е, колко доказателства трябва, как, коя е единица мерка за доказателства, за да го подведат под отговорност, да му образуват дело. Един килограм доказателства ли, два метра ли - какво трябва???

Пропастта между хората и институциите тук се оказва и дълбока и широка. По пъта се натъкваме и на този камион, в който хора се возят като животни.

- Книжка имате ли? - Да. - Така ли се возят хора? - Не. А защо?
Тютюн правим. Това, че правите тютюн оправдание ли е да возите хора по този начин, и деца има? - Не няма деца.