Ще има избори - някога!

Човек остава с впечатлението, че за международната общност и за опозицията в страната най-важното бе изборите на 5 юни да бъдат отложени, а кога – все пак! ще се случат, „светлина в тунела не се вижда”. Дори гледам как лидера на опозицията Зоран Заев, ключова фигура в кампанията против пролетно провеждане на вота, сега се опитва да наложи есенна дата за това. „Международниците”, които през изминалата седмица наводниха истински столицата Скопие, предпочитат пролетна дата, ама през 2017 година. Или дори по-късно...

Вижте как се стигна до това. На фона на протестите по улици и площади в столицата и из цялата страна, предизвикани от помилването от страна на президента Георге Иванов на пакет от 56 политици и видни личности, опозицията продължи активната си кампания за да убеди международната общност, че условия за избори в Македония няма въпреки отлагането им за 5 юни. Към вече познатите искания за прочистен избирателен списък и нов медиен закон бяха добавени още две, при това ключови - отменянето на акта на президента Иванов за помилването, и отлагането на изборния ден. Управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ продължи да настоява за 5 юни и с оглед на тази дата водеше и своята кампания. Когато приближи срока в Държавната избирателна комисия да бъдат внесени листите на партията за изборите, се оказа, че ВМРО-ДПМНЕ е единствената политическа сила, която го направи. Никоя друга партия. Как така, избори само с един участник? А къде остана плурализмът, едно от завоеванията на прехода и независимата република? Пък и коя международната институция ще признае подобен вот- навсякъде листата на ВМРО-ДПМНЕ ще печели колкото си иска места в парламента... Тази специфична изолация на управляващата партия - да отиде сама на избори, ускори процесите. Въпреки че няма правно основание, опозицията с подкрепата на европейските и американския посланик в Скопие настояваха парламентът да се събере и да гласува отлагането на изборния ден. Управляващите, в това число и техният човек - председателят на Собранието, Трайко Веляновски се защитаваха с аргумента, че правна възможност за това няма. Наложи се думата по този въпрос да вземе Конституционният съд. Подложени на протестния и медиен явен и скрития политически и дипломатически натиск, магистратите се опитаха да се „реваншират” за спорното си решение от преди два месеца, дало право но президента да помилва, и изработиха формула парламентът отново да бъде събран. Така и стана. Намери се вратичка в правната материя, за която мнозина си затвориха очите. Колкото депутати се върнаха, толкова - 62 човека, достатъчни за обикновено мнозинство, отмениха изборния ден. Но създадоха допълнителни проблеми, които, ако не бяха така трагични, щяха да бъдат много смешни. Решението за отлагането на изборите от 5 юни постави под съмнение и правото на временното, както в Скопие го наричат, „техническо” правителство, да съществува. Този кабинет бе съставен съгласно договореностите от Пржино с мандат само да организира и проведе предсрочните парламентарни избори. В него влязоха и двама министри от опозиционния СДСМ - на МВР и на социалната политика, както и някои заместник-министри. Сега, когато няма избори, и техническият кабинет виси някъде в правното пространство. На всичко отгоре, на тази спешна сбирка на парламента министрите от опозицията бяха освободени, техните оставки бяха приети, и на двете министерски места се върнаха титулярите от управляващата партия. Дори в един момент се заговори, че предстои и Никола Груевски да се върне на премиерския пост. Той подаде оставка на 15 януари за да бъде назначен служебен премиер в лицето на Емил Димитриев, който да ръководи техническия кабинет. А сега - няма избори, няма служебно правителство, значи, изпълнителната власт трябва да се упражнява от редовен кабинет. А кой е този последен редовен кабинет - този на Никола Груевски. Представяте ли си? Да вземе да се окаже, че Груевски съвсем не е политически труп, а отново яхва властта и то след комбинация, изработена и лансирана от политическите му противници от опозицията.

Но това едва ли ще се случи. Дори и да стане, все пак, става дума за Македония, няма да е за дълго. Публична тайна в Скопие е, че партиите преговорят за формирането на широко надпартийно, или по-скоро, многопартийно, правителство, което да поеме властта и да почне да търси изход от кризата. Страната вече има прецедент. През лятото на 2001 година по време на конфликта между силите на правителството и албанските бунтовници бе формирано подобен тип правителство с участието на представители на тогавашната опозиция. И тогава, и сега опозицията са нереформираните бивши комунисти от Социалдемократическия съюз, начело на който е Зоран Заев. Но тогава формулата проработи, конфликтът бе успокоен и бе подписан Охридския мирен договор, който, както обичат да казват в Скопие, „предизайнира” държавата и нейните институции. Подобен проект се подкрепя и от международните представители. Така че, най-вероятно е Никола Груевски да си остане там, където е в момента и да продължи да трепери дали някоя сутрин на вратата му няма да звънне екип от МВР, който да го изведе с белезници по заповед на Специалната прокуратура. Макар че и това е почти невъзможно - в момента министър на вътрешните работи е Митко Чавков, който самият Груевски вкара в кабинета си през миналата година. Толкова е верен на Груевски, че едва ли ще се реши на подобна стъпка. По-скоро мисията му е точно обратната - да пази доскорошния си премиер и хората от неговия кръг, наричан популярно в Македония „Фамилията”, да не влязат във временния арест в скопския квартал Шуту Оризари, македонският „Факултето”.

Има и нещо друго. „Правната вратичка” с обратното свикване на парламента и отменянето на изборния ден окуражи политиците да търсят формула, с която да помогнат на президента Иванов да отмени помилването. И най-странното е, че екип от двете управляващи партии - ВМРО-ДПМНЕ и Демократичният съюз за интеграция на Али Ахмети готвят промяна в закона, който събранието да гласува. Според тази промяна президентът ще има възможност да отмени указа си за помилване, но само ако помилваният поиска изрично това. Тоест, пакетният подход на Иванов от 12 април се заменя с индивидуален. На пръв поглед, вратичката, макар и малка, се отваря и не скърца чак толкова. Условието на опозицията би могло да бъде изпълнено, а и кариерата на президента да бъде спасена, доколкото това е възможно след всичко, което неговото решение предизвика в страната. Да, но американското посолство в Скопие, както и някои европейски представители са категорични, че както е помилвал в пакет, така Иванов трябва и да го отмени на същия принцип - всички от списъка. И да си понесе последствията за това.

Иначе протестите си продължават, все още има енергия за промяна, но май всички чакат „горския” отвън да удари по масата и да подреди картите. Но за това вече писахме.