Десетки служители на БНР на протест срещу закриването на радио "България"

Радио "България" започва да излъчва преди повече от 80 години. Предаванията са със собствено съдържание на френски, немски, гръцки, албански, испански, сръбски, английски, турски, руски и арабски език.

Ние не казваме, че не трябва да бъде подобрено, реформирано Радио "България" и да бъде още по-добро, но да се махнат 9 езика, когато в Сърбия вече има китайски език, в Румъния има китайски език, плюс всички останали, България се провинциализира още повече - разказва Миладина Монова от френска редакция на радио "България".

Това е една прекрасна платформа, която реформирана, освежена, би могла страшно много да допринесе за подобряване на имиджа ни в чужбина, заявява журналистката Весела Владкова.

Според протестиращите от години има тенденция за ограничаване на аудиторията на Радио "България". От ръководството на БНР коментираха, че се извършва реформа, а не закриване на радиото. След анализ е преценено, че интересът към програмите е нисък.

Александър Велев, генерален директор на БНР: "Повече от половината обществени радиостанции в Европа нямат предавания за чужбина. Обикновено, когато се прави продукт, той се прави, за да го потребява някой, когато няма интерес към този продукт или интересът е нищожен, търсиш начин да създадеш нов продукт."

Предстои СЕМ да разгледа предложението за промяна на лиценза на Радио „България“ по искане на генералния директор на БНР. Подкрепа за запазване на излъчванията на чужди езици изразиха от Съюза на българските журналисти, Асоциацията на европейските журналисти в България и Съюза на преводачите.