Спомен за Стефан Данаилов

Обречен да бъде обичан. В ролите, които животът му беше отредил. И в трудностите, когато затихват аплодисментите.

Стефан Данаилов: Животът тече и минава бързо, въпросът е да има някакво съдържание в живота ти, това е много важно. И когато се наложи да се укротя и да седна тук сам, в размисли, установих, че моят живот е минал пълноценно, бил съм щастлив, защото за един актьор най-тъжното е, когато няма работа.

Близки и приятели казват - А бе, ти знаеш ли колко си обичан?!

Актьорът с над 150 роли в киното, театъра и телевизията. И Мастера, който студентите обожават.

Стефан Данаилов: Чичо ви Ламбо си го помнете като актьор!

Определят го като българския Ален Делон. Казваше, че обича жените, но не се смята за плейбой.

Едно време така ме наричаха, като трябваше да ставам партиен секретар на Народния театър, някои другари от Политбюро - мани го тоя плейбой.

Ауу. Ти знаеш ли, че имаш страшни очи! - Да.

Това си остана една фраза от филма, но никога не съм я употребявал в личния живот.

А бе, Димитрова, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?

Никога не тичам по жени. Винаги ги оставям те да тичат по мен.

Във филма "Следите остават" е дебютът на Стефан Данаилов в киното като дете.

Стефан Данаилов: Когато човек мечтае и иска нещо, то се случва.

Особено популярен актьорът става в сериала "На всеки километър".

И съм се радвал, но се постарах да не спекулирам с тая народна обич.

През годините получава много награди, сред тях и два пъти "Аскеер".

В 92-ра година, когато получих първия "Аскеер", аз бях в страшна криза - творческа, политическа, пълна бъркотия, не знаех къде съм, кой съм.

И когато го получих "Аскеера", каква радост беше! Разбрах, че има още много хора, които искат да бъда с тях.

Не е леко наистина, доста неща ти се стоварват на главата най-неочаквано и от един бодряк, оптимист, започваш да ставаш малко по-съмняващ се в себе си, дотук ли беше, има ли смисъл, защо...

Не го променя и политиката. Влиза в ролята на министър на културата и няколко мандата - на депутат.

Там най-бързо се въртят нещата, днес си първи, после те няма.

Наблюдавайки ви оттук, знаете ли колко симпатични лица имате? И всеки един от вас излъчва добрина. Приятели, аз не знам какво ви става като стъпите на тази трибуна. Какво ви става, бе?

Битката с болестта отдалечава Стефан Данаилов за дълго от сцената. Връща се отново през юни в постановката "Актрисата".

За раздяла искам да си кажа - аз вярвам в България, вярвам в това, че българския театър го има и ще го има.

Винаги безкрайно много съм ви обичал. Аз съм си обичал публиката. И затова съм получил много обич.

Остава си в главната роля. Във филмите и в сърцата.