Защо Холандия се отказа от машинното гласуване? Какъв е опитът на Белгия? И защо три години, след като беше вписано в Изборния кодекс, машинното гласуване още не може да бъде приложено напълно у нас? Отговори на тези въпроси ще видите във филма "Избори: Хартия vs машина" от поредицата "В кадър". Десислава Апостолова и Цветана Кръстева са автори на филма.
Десислава Апостолова, журналист БНТ
"Решихме да разработим тази тема, защото бяхме много изненадани от лекотата, с която българските власти месец преди изборите да въведат машинното гласуване във всяка една избирателна секция. При положение, че в повече страни от Западна Европа се отказват от машинното гласуване. Искахме да сравним системите на гласуване с две големи държави като Холандия и Белгия, където също имаше гласуване и да видим какво ние като българи бихме могли да вземем като опит от тях".
Една от причините Холандия да се откаже от машинното гласуване е, че холандците се притесняват за тайната на вота. Друга причина е притеснение от външна намеса по време на изборите. Да не би руски хакери да повлияят на изборите в Холандия, каквито индикации имаше по време на изборите в САЩ. Холандия е една от първите държави в Европа, която въвежда машинното гласуване още през 60-те години.
Що се отнася до Белгия - в една част от страната все още гласуват машинно и развиват този вид гласуване. Във Фландрия са имат собствена система за гласуване - дело на много добър специалист по криптография. Самият той споделя, че системата на Белгия е разработвана в продължение на 4 години, за да бъде непробиваема. Това е смесена система. Там гласуваш на компютър, но получаваш и лист хартия, на който е отбелязан вотът ти. Така има гаранция, че при съмнение за манипулации, тези хартии могат да бъдат преброени и да се извърши проверка. Белгийците разказват пред екипа на БНТ, че за да е сигурна такава машина, тя струва около 5000 евро. Това само по себе си опровергава твърдението на българските власти, че машинното гласуване е по-евтино.