Традиционен домашен козунак от русенското село Басарбово

В русенското село Басарбово хората спазват обичая да пекат домашни козунаци за Великден. Традицията се предава от майка на дъщеря и от свекърва на снаха. Тънкостите на приготвянето разкри пред наш екип семейство Тодорови.

За 80-годишната Гана Тодорова месенето и изпичането на козунака е истински ритуал – като се започне от народната носия, с която жената се облича, та се стигне до наричанията за вкусен сладък хляб. И така преди всеки Великден вече 60 години. А тънкостите започват още преди да е извадила продуктите.

Гана Тодорова: "Първо помещението ни трябва да бъде топло, защото козунакът трябва да втаса. Правя си маичка – козуначна, разбивам си я с мляко, правя кашичка и я оставям да си втаса. През това време си чупя яйцата, захар, мляко, всичко си слагам тук и като ми стане маичката, почвам да меся."

За вкус и аромат Гана слага щипка сол, настъргана лимонова кора и ванилия. Друго задължително правило е тестото се удари сто пъти в масата, за да бухне.

Гана Тодорова: "Когато се бие, малко се пораздърпва така, за да може да му влезе въздуха. Бия 15 пъти и пак меся, и пак бия. Може в козунака да се слагат стафиди, орехи, някакво сладко."

После тестото се плете на „косички”, а след като втаса се намазва с жълтък и се поръсва със захар, обяснява възрастната жена.

Гана Тодорова: "Аз си казвам като ще го мятам: „баба те мятам, мома да те извадя”- значи да бухне, да стане хубав."

Гана Тодорова се научила да меси козунаци от баба си и от майка си, а по-късно и от свекърва си. Днес тя предава своите умения на своята снаха. Така една традиция е още жива.

Галя Тодорова: "Аз съм радетелка на българското, искам да се съхрани и някак отвътре ми идва да се занимавам с това, да си месим козунаците домашни, без консерванти."

И въпреки че всичко това изисква търпение и отнема най-малко три часа, домашните козунаци стават винаги хубави, защото, както казва Гана Тодорова – са направени с мерак и любов.