Лечение на болни от Паркинсон с цветна терапия

Стефан Христов от 8 години живее с болестта на Паркинсон. Едва 40-годишен се сблъсква с тази диагноза, въпреки че тя засяга предимно хора над 60 години.

Стефан Христов:
Ненадейно, събудих се една сутрин и скованост на лявата страна, ръка, краката. И най-неприятното усещане, че ставаш по-различен от останалите.

Около 7 години взима лекарства, които обаче постепенно губят ефекта си. Сега е със специална помпа, която снабдява организма му с необходимото лекарство през определен час. Въпреки диагнозата и проблемите, с които се сблъсква в ежедневието успява все още да работи.

Стефан Христов:
Почнах да забавям говор, почнах да провлачвам кракът видимо и околните започнаха да се интересуват, защо куцаш, що така пък аз обичам да се шегувам и казвам, бях футболист навремето, спортувах и от футбола нещо ми стана.

Все още учените не са установили кой процес в организма отключва болестта. Откриването и диагностицирането и вече става във все по-ранен стадий. Въпреки, че символ на заболяването е своеобразното треперене, това не е единственият симптом, който алармира за проблем, твърдят експертите.

Проф. Лъчезар Трайков, завеждащ клиниката по неврология на УМБАЛ "Александровска":
Другият симптом, много по-чест е забавеността от всякакъв порядък на движенията, на мисловната дейност. Думата забавеност е част от класическата картина и като че ли част, която се среща много по-често от самото треперене. Забавеност на мимиката, мимиката става по-безизразна, даже на моменти околните остават с впечатлението, че този човек не ги харесва. Много често започва със симптоматика, която често се определя като пареза или парализа. Други използват терминът кракът ми е изтръпнал. Всъщност зад това се крие една забавена и намалена подвижност. Походката става с по-малки крачки и се провлачват краката, тътрене.

Болестта на Паркинсон е свързана със загуба на клетки в мозъка. Затова лекарите препоръчват за запазване на мозъчната активност дейности, като разходки в парка и занимания с различни видове изкуства. Болните се опитаха да създадат различни картини, като цветовете оказват специфично влияние върху тях.

Иво Паскалев:
Всички цветове имат много силни психологически и емоционални съответствия и когато човек съзнателно работи в ежедневието си с тях, да рисува да подрежда своя гардероб да използва определени тонове и цвят в средата около себе си, то тогава всичко това повлиява на центрове в мозъка и крайния резултат е този, че човек може да се зареди с позитивизъм. Може да възстанови загубен вкус към живота.

Проф. Лъчезар Трайков:
Креативността е тази, която влияе. Мозъкът се оказва, че всичко, което е свързано с креативността, независимо дали ще рисувате, независимо дали ще свирите на пиано или на саксофон или ще правите глинени съдове. Всичко това запазва мозъка, или една профилактика на мозъка, създава условие невроните да общуват помежду си по най-подходящия възможен начин, а всъщност невронът се запазва, когато общува, или с други думи казано, мозъкът не се износва от употреба.

Болестта не се предава по наследство успокоява професорът. Най-новите методи на лечение дават шанс на пациентите за удължаване на живота с 20-25 години. Средствата за подобни лечения са от порядъка на 70 -80 хиляди лева годишно. Лечението на тези пациенти се поема от Здравната каса.