Туризъм по време на война - разходка през Памирската магистрала

Официалното име на Памирската магистрала е М41. Тя е завършена през 1940 година и е открита от Сталин. По пътят, дълъг 1250 километра, се е пътувало още преди 2000 години.

Димитър Попов, пътешественик: Всъщност Памирската магистрала следва Пътя на коприната. Но това най-непристъпната част на пътя на коприната. Там където Марко Поло е минал. Маршрута се избира от хора пътешественици, които избягват масовият туризъм, които са обиколили голяма част от света и търсят по-истински преживявания без нищо напудрено. Нищо натруфено няма, нищо което е направено за туристи. Всичко е автентично. Но интересното е, че всъщност природата е точно като в България - ябълки, кайсии, какво ли не. Всичко е отрупано с плод.

Местните жители живеят просто. Те са исмайли - умерено религиозно течение на исляма. Семействата имат по 7-8 деца и всички са на полето, а образованието е задължително.

Димитър Попов, пътешественик: Едно от преимуществата е, че в тази част, талибан просто не е стъпвал. Както във Ваханският коридор, тази част на Афганистан, така и тук в долината Ренкапяндж, пендж и легендарния Оксус.

Причина за непристъпноста е и фактът, че пътят е асфалтиран само в първите 60 километра от Душанбе в посока Хорок. Последната точка от пътуването е град Ош в Киргизия. Въпреки че тук няма военни действия, малцина са туристите избрали да минат легендарният маршрут.

Димитър Попов: Едно от неприятните неща е, че примерно застраховката не важи в Афганистан. Въпросът е, че ако стане нещастен случай, просто застраховката, но пък от друга страна просто е зашеметяващо.

Въпреки гостоприемството на местните хора, експертите съветват да избягвате да минавате през Памирската магистрала през зимата, защото опасността от лавини и свлачища там е голяма.