Фантазии по „Маркия принц" са събрали на една сцена световноизвестния руски диригент и виолист Юрий Башмет и не по-малко известният руски актьор Константин Хабенски. Спектакълът е наречен „Не напускай своята планета". Като Летеца в спектакъла - и Башмет през 91-ва година отказал да напусне своята малка планета. Тази на име Русия. Целият му оркестър тогава останал във Франция. А той - в Москва.
Юрий Башмет, диригент на "Солистите на Москва": Тогава за мен беше голяма трагедия. ..Трябва да е ясно, че в това време тук или нямаше пари да се купи нещо, или имаше пари, но нямаше какво да се купи. И всички искаха някъде да заминат. Грузински камерен оркестър замина за Германия, Спиваков в Испания, аз също имах шест варианта - три във Финландия, един в Португалия, във Франция.
Живот на Башмет е музика: виолата му - подобна е имал и Моцарт, и оркестъра му "Солистите на Москва", който създава наново през 92-а година. И Русия вижда като симфоничен оркестър.
Юрий Башмет, диригент на "Солистите на Москва": Това е жив оркестър, готов за премиера, за концерт. Да кажем, че сега е генералната репетиция преди концерта, когато вече всички всичко знаят, всеки си има своя роля. И е много важно, виолите, например, в средата на оркестъра да слушат какво се свири и от ляво, и от дясно, и отзад, и да виждат и диригента. А диригентът - да следва композитора. Това е динамика. Интерпретацията и изпълнението - това е увлечеността на целия колектив от своя лидер.
Защо днешният руски оркестър не иска нов диригент?
Юрий Башмет, диригент на "Солистите на Москва": Ако го кажем на прост език - от добро не се бяга. Имаме такава поговорка. И какво означава нов? После абстрактно да наблюдаваме какво се случва?
Но може оркестърът да започне да свири по-добре?
Юрий Башмет, диригент на "Солистите на Москва": Виждате ли как казвате? - Може. А аз вече не съм на 20 години. Не искам да рискувам живота си, на народа и на цялата страна, ако има понятие "може". Не съм уверен, че може, защото действащият днес лидер е много творчески човек, много силен, с прекрасни качества, памет и достойнство. Верен е на своите обещания. И самият той постоянно се развива.
Либералният икономист Михаил Дмитриев вижда Русия в цифри и проценти. Участвал е в съавторство в разработването на няколко икономически програми за Кремъл, включително тази за предстоящия четвърти мандат на Путин. Дмитриев единствен, през 2011 година, прогнозира големите граждански протести и възможни политически промени в Русия. Протестите станаха факт, но затихнаха без да доведат до промени.
Кои фактори не дооценихте в прогнозата си тогава през 2011-а?
Михаил Дмитриев, икономист, аналитична компания "Нов икономически ръст": Това бяха външнополитическите събития. Присъединяването на Крим към Русия и влошаването на отношенията със западните страни послужиха като фактори, които превключиха вниманието на населението към външната политика. Мнозинството от населението стана привърженик на руските власти и на тяхната политика, въпреки вътрешните проблеми, включително икономическата криза.
И сега на изборите, насрочени не случайно в четвъртата годишнина от анексията на Крим, този сценарий се повтори. Външната политика донесе категоричния резултат на Владимир Путин.
Михаил Дмитриев, икономист, аналитична компания "Нов икономически ръст": Краткосрочни външнополитически събития, като например новия скандал и конфликт с Великобритания, малко влияят на поведението и на настроенията на избирателите. ...46 10 Много по-голямо внимание в съзнанието на избирателя заема проблемът със заплахите и в същото време това, което мнозинството от руските граждани смятат за постижение в руската външна политика - укрепването на международната тежест и влияние на Русия на световната сцена.
На изборите Юрий Башмет беше един от десетките интелектуалци, станали застъпници за Путин. Познават се и общуват лично. Музикантът никога не е крил подкрепата си анексията на Крим - дума, впрочем, която не приема. Не приема и аргумента, че с анексията Русия е нарушила всички международни правила.
Юрий Башмет, диригент на Солистите на Москва: Смятам, че просто се боят от силна Русия и завиждат, че имаме такъв президент. Това е. Не говоря за вашата страна, но по международно влияние и това, което се вижда в другите страни, е съвършено очевидно, че това днес е най-дейният президент..
Заради Крим и войната в Украйна четвърта година Русия е под международни санкции. Според Дмитриев страната вече се е адаптирала към тях. Като най-сериозен проблем той вижда изоставането на Русия от развитите страни - с 15-20 години по ниво на доходите на населението. Като сериозна възможност след четвъртата победа на Путин смята започване на икономически реформи за намаляване зависимостта от износа на суровини.
Михаил Дмитриев, икономист, аналитична компания "Нов икономически ръст": Ситуацията на пазара на природни ресурси много силно се промени в сравнение с периода на 2000-те години. Тогава в Русия беше възможен икономически ръст, значително повече от 4 процента годишно, основно заради износа на енергоресурси. Сега такива възможности вече няма и това го разбират добре всички, включително компаниите от енергийния сектор в Русия.
На 18 март мнозинството в Русия показа, че не иска политически промени. То не подкрепи тези кандидати, които призоваваха за повече граждански свободи и за свободна политическа конкуренция.
Михаил Дмитриев, икономист, аналитична компания "Нов икономически ръст": В средносрочна перспектива няма такива потребности сред руското население. Елитите като такива също са настроени преди всичко към реализация на икономическата политика, а не към друго. Ако говорим за близките 3 - максимум 4 години, едва ли нещо радикално ще се промени, освен ако не станат някакви шокови събития. Например - изостряне на външнополитическата ситуация или поредно шоково падане цените на нефта"
За Дмитриев не Русия, а външнополитическата ситуация сега е най-трудно предсказуема.
Миахил Дмитриев, икономист, аналитична компания "Нов икономически ръст": Русия не е единственият източник на напрежение. Имаме нарастване на напрежението и в Азия, свързано със засилването на Китай като нова свръхдържава. Има големи фактори, свързани с реалната политическа криза в Съединените щати. Имаме и Европейски съюз, който също се намира в достатъчно неопределена динамика. От една страна това е заради Брекзит, а вторият проблем е кризата, свързана с ръста на популизма и усложняването в тази връзка на консенсуса по много въпроси в Европа. Всичко това прави международната обстановка трудно предсказуема. Най-вероятният сценарий е ескалация на напрежението.
Юрий Башмет, основател и диригент на "Солистите на Москва": Музиката е по-силна. Сега, ако ме питате например кой е бил крал, когато е творил Бах, няма да мога ди во отговоря. Не зная. Знам случайно, че например Бетовен, когато в процеса на съчиняване на знаменитата си симфония Номер 3, още преди да я допише, я посвещава на Великия реформатор. А когато я дописал, този велик реформатор се обявил за император - Наполеон. И тогава Бетовен взел писалката и задраскал посвещението за великия реформатор и просто я нарекъл Героична.
През май музикантът, превърнал виолата в солов инструмент, ще свири в София. Казва, че много обича българската публика.
Юрий Башмет, основател и диригент на "Солистите на Москва": Ние малко се различаваме един от друг. Бих казал, че се различаваме по народното творчество в полза на България. Това, което виждам в танците, аритмичната сложност не е дадена на руския музикант, не е дадена в кръвта му. 05 10 47 Не знам как се дели българското общество като общество. Знам, че когато имаме концерт, залата винаги е пълна до край, раздпродадена е и тя не се дели. Това знам. ...Нищо никъде не е толкова еднозначно. Една година с моя камерен оркестър бяхме в Чикаго и се удивих . Имаше серия концерти, а в нашата програма имаше произведения на Шостакович, Шнитке, Губайдулина и някои от старите съветски композитори. Три-часов концерт, 20 век и си мисля - как така това се случва в Америка? А те казват - не се учудвайте, миналия месец имаше концерт на квартетите на Яначек. Не всичко е толкова еднозначно. И в Англия не е така еднозначно, и във Франция, и у нас, и у вас...