Валя Червеняшка - 10 години по-късно

Валя Червеняшка е преодоляла най-голямото изпитание в своя живот. Не се чувства герой, а една от хилядите български медицински сестри, за които медицината не е професия, а съдба. Колегите ѝ казват, че изпитанията в либийските затвори не са я променили. И зад решетките, и сега - на свобода, Валя Червеняшка продължава да доказва своята невинност като помага на хората.

Намираме Валя Червеняшка в болницата, където заедно с колегите си уточняват графика за дежурствата в детското отделение. Току-що ги е почерпила за годишнината от освобождаването и са си припомнили емоциите отпреди 10 години.

Зоя Цветанова, санитарка в МБАЛ - Бяла Слатина: Беше много вълнуващо и много радващо, че се завърнаха, защото просто ние не вярвахме, нямахме никаква надежда. Много сме благодарни на хората, които им помогнаха да излязат от този ад.

Колегите ѝ казват, че изпитанията в либийските затвори не са я променили. Какво става в душата ѝ, разбира се, никой не знае, но сякаш е станала още по-силна, а малките пациенти все така са номер едно за нея.

Валя Червеняшка, медицинска сестра: Ние много издържахме и още не мога да си обясня защо ми бяха причинени толкова много изпитания. В затвора се научих да съм по-смирена, да прощавам, да съм над нещата, да приемам хората такива, каквито са. Научих се да ценя и най-дребните нещица.

И зад решетките, и сега на свобода, Валя Червеняшка продължава да доказва своята невинност като помага на хората.

Валя Червеняшка, медицинска сестра: Там докато бяхме усещахме подкрепата на обикновения българин, усещахме подкрепата на посланиците, на всяка заседание на съда имаше по 16 посланици от Европа. Днес, 10 години по-късно, няма политици, няма кой, българите кои ми се радват с добро, кои ми завиждат, че ни дали апартаменти...

Преодоляла най-голямото изпитание в своя живот, Валя Червеняшка не се чувства герой, а една от хилядите български медицински сестри, за които медицината не е професия, а просто съдба.