Великобритания пред дилема за членството в Евросъюза

За или против, вън или вътре, сами или заедно с континенталните европейци - дилемата на жителите на Острова не е новост. Те и през 1975 гласуваха дали да останат в съюза. Тогава казаха да. Защо сега отново въпросът е на дневен ред.

Явор Сидеров, политолог: Това, което се случи между Великобритания и ЕС беше до известен смисъл и лош късмет. Защото на едно особено гласовито малцинство във Великобритания беше дадена възможност да обхване националния дебат по темата, да го превърне в свой и да го сложи на масата във формата на референдум.

Времето работи срещу Камерън и той трябва да убеди британците в много малкото време, оставащо до 23 юни, че едно излизане би било грешка.

Привържениците на излизането използват традиционното британско нежелание за подобно обвързване, за тесен съюз с останалите страни - членки, при който Брюксел да диктува правилата на Лондон. Сред силните им аргументи, според Явор Сидеров, са тромавата машина на съюза, която пречи на бързите решения и бързите действия при кризи. Но това е само едната страна на медала.

Явор Сидеров, политолог: Много ясен сигнал дадоха САЩ на британците за това какво мислят за излизането на Великобритания от ЕС, като им казаха, че няма да сключват отделно търговско споразумение с тях, ако те не са членове на съюза.

Това би означавало, че тя трябва да договаря индивидуални условия с основните си партньори - със САЩ и останалите страни от ЕС, а това страшно ще обремени икономиката й.

БНТ: За ЕС какво следва - ако излезе Великобритания, това началото на края на съюза ли ще бъде или по - скоро стимул за истински реформи и промяна?

Явор Сидеров, политолог: Не мисля, че нещата са чак толкова драматични, не мисля, че би било началото на края. Мисля, че би било много лош сигнал, би било удар по силата и влиянието на съюза безспорно. Но в крайна сметка, там, където има големи проблеми, нещата завършват с развод и понякога това е за добро. Но не смятам, че има чак такива големи проблеми между Великобритания и ЕС.

Залогът без съмнение е огромен, и за британците, и за 500-те милиона граждани на Евросъюза. Още повече, че дилемата на британците нажежава и останалите тежки кризи, пред които е изправена Европа.

КАМЕРЪН РАЗПОЛАГА С МНОГО МАЛКО ВРЕМЕ ДА УБЕДИ БРИТАНЦИТЕ, ЧЕ ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ЕС БИ БИЛО ГРЕШКА

Цялото интервю на Цветелина Йорданова и Борислава Борисова с политолога Явор Сидеров

Въпрос: Защо сега британците решиха, че е моментът да се опитат да се разделят с Евросъюза?

- Това е разговор, който британците водят от много десетилетия насам - помежду си и със съюза. Това не е нещо, което е новост за политическия разговор във Великобритания. Те имаха вече един референдум през 1975 г. и тогава прецениха, че е по-изгодно да останат, но, разбира се, оттогава насам са се променили много неща. И ето че едно особено гласовито малцинство - вероятно - ще разберем на 23 юни - от консерваторите и от части от някои други политически партии във Великобритания наложи на дневен ред този референдум. Камерън го прие като свой и сега трябва да понесе последствията от това.

Въпрос: Кой е силният аргумент на тези, които са за излизане от Евросъюза, тъй като всички казват, че излизането ги обрича на неясно бъдеще?

- Тези, които желаят излизане от ЕС, имат много аргументи. Разбира се, основният аргумент от гледна точка на традицинното британско нежелание за политическо обвързване от този тип, оставяме настрана икономическо, финансово и т.н - е бюрокрацията, която носи със себе си еврочленството. Също така тромавата машина, невъзможността за бързи реакции, за бързи решения, която обременява британската външна политика, невъзможността за справяне с кризи там, където се изискват бързи преценки и решения. Това е един от основните аргументи, но той не е достатъчно сериозен, защото Великобритания е голяма страна-членка, важна, тя запази сериозна автономност в рамките на съюза, така или иначе, и излизането й няма съществено да повлияе на способността й да взима решения, доколкото всяка национална държава е ограничена в решенията си от естеството на международните отношения, пълна автономност няма.

Въпрос: Може ли да бъде силна една държава, дори и голяма като Великобритания, ако е самостоятелна на международната сцена, доминирана от гиганти?

- ясен сигнал дадоха САЩ на британците за това какво мислят за излизането на Великобритания от ЕС, като им казаха, че няма да сключват отделно търговско споразумение с тях, ако те не са членове на съюза. Това би означавало, че когато евентуално Великобритания излезе от Евросъюза, тя ще бъде предмет на тарифи, данъци и всякакви други пречки пред свободната търговия, но това би означавало, че тя трябва да договаря индивидуални условия с основните си партньори - със САЩ и останалите страни от ЕС, а това страшно ще обремени икономиката й.

Въпрос: Тоест, от икономическа гледна точка излизането е по-лошият вариант?

- Има най- различни изчисления какво би донесло едно излизане на Великобритания. Четох, че при най-лошия сценарий загубата за британския БВП би се равнявала на 7-8%, което е съизмеримо със загубите, които понесе страната по време на финансовата криза. Има и други, добри сценарии, при които има известно увеличение на БВП. Всичко изключително много зависи от типа търговски взаимоотношения, които Великобритания би установила с партньорите си след евентуално излизане, ако те са благоприятни, възможно е да се освободи търговията. Аз лично не вярвам, че това ще стане така. По-скоро ефектът ще е негативен, но не чак толкова, както подсказва най-лошият сценарий.

Въпрос: За ЕС какво следва - ако излезе Великобритания, това началото на края на съюза ли ще бъде или по - скоро стимул за истински реформи и промяна?

- Не мисля, че нещата са чак толкова драматични, не мисля, че би било началото на края. Мисля, че би било много лош сигнал, би било удар по силата и влиянието на съюза безспорно. Но в крайна сметка, там, където има големи проблеми, нещата завършват с развод и понякога това е за добро. Но не смятам, че има чак такива проблеми между Великобритания и ЕС. Смятам, че това, което се случи между Великобритания и ЕС беше до известен смисъл и лош късмет. Защото на едно особено гласовито малцинство във Великобритания беше дадена възможност да обхване националния дебат по темата, да го превърне в свой и да го сложи на масата във формата на референдум. Това е неприятната страна на нещата. Но сега си мисля, че след всички сигнали, които получават британците от всички страни, че времето работи срещу Камерън и той разполага с много малко време да убеди британците в много малкото време, оставащо до 23 юни, че едно излизане би било грешка, не би било добро решение.

Въпрос: Прогнозите на този етап изглеждат трудни, нали?

- Трудно е да се каже, защото съотношението на силите е горе-долу изравнено. Петима министри от кабинета на Камерън са за излизане, кметът на Лондон, както се разбра, е за излизане. Той е влиятелна политическа фигура, има собствени политически амбиции, най вероятно инструментализира темата с референдума за свои цели. Поне половината депутати от консервативната партия са за излизане. Партията на независимостта на Обединеното кралство на Найджъл Фарадж - също, но от другата страна по-голямата част от Лейбъристката партия, шотландските националисти, уелските националисти и либералните демократи - те пък са против, така че силите са изравнени.