Все пак и това е нещо...

Не че не сме очаквали нещо подобно. Дори предупреждавахме за прекалените очаквания, които българските представители се опитваха да внушават като резултат от нашето шестмесечно Председателство. Още тогава обърнахме вниманието на това, че лидерите на шестте страни от Западните Балкани, мераклии за европейско членство, очакват от нашето Председателство конкретни мерки по пътя към ЕС.

Шестте държави имат всяка своята специфика, на различен етап са от подготовката за интеграция и затова очакванията, освен че са конкретни, са и различни. И още нещо - хайде, да не се хвалим, няма нужда от това, но все пак да напомня, че тук, на това място бях предупредил за възможността нашите обещания пред държавите от Западните Балкани да се обърнат срещу нас, след като не бъдат изпълнени. Няма и как да бъдат изпълнени. Ами защо тогава сме ги давали. Политическо и пропагандно късогледство или типичен пример на балканско самохвалство... Решете сами.

Онзи ден външният министър на Македония Никола Димитров, който се включи в работата на Форума, запитан какво очаква от срещата на неговия премиер Зоран Заев с гръцкия му колега Алексис Ципрас, заяви артистично - очаквам да се случи чудо. Димитров вече бе докладвал на премиера Заев за хода и резултатите от шестчасовата му среща с Никос Козияс, шефа на гръцката дипломация в Атина с посредничеството на специалния пратеник на ООН Матю Нимиц.

Беше му споделил, което и медиите хванаха, че работата никак не е била лесна и че на момент аха-аха преговорите да бъдат провалени, след като и двамата събеседници - Димитров и Козиас, са си повишавали тон и са заплашвали да напуснат. И какво като напуснат? Ще се потупат по гърдите, че държат на принципите и че не няма да позволят на другия срещу него да му диктува какво да прави. Но преговорите, все пак, бяха спасени. Може би единствената причина за това е задължението, което двамата външни министри имаха към срещата в София между Заев и Ципрас.

Предварително шумна рекламирана, тя не би могла да се провали, просто защото би било крайно нетактично това да стане по причина, че някой от двамата премиери, или може би и двамата, не са готови да се видят помежду си в София. А не биха били готови за срещата, защото външните им министри не са успели да се разберат, да подготвят материал за четене и подготовка, който да връчат на своя премиер.

Слава Богу, това не се случи, шефовете на дипломациите не се скараха, поговориха си доста, предвижиха напред целия преговорен процес и дадоха обилен материал за размисъл на своите премиери. И както личи, в София и Заев, и Ципрас, бяха сериозно подготвени да дебатират по внесените от министрите идеи. Да обменят мисли по предложените проекти за решение на спора за името, които, според самия Заев, са общо шест на брой. И да достигнат до общо съгласие, че един от тях е приемлив и за двете страни, със съответния компромис за всяка една от страните. Но преди да го обявят публично / стара византийска практика, за да оставят медиите да гадаят и да лансират различни варианти, което си е един вид сондаж на популярността на едно или друго предложение.../, и двете страни дадоха ясно да се разбере, че предложението трябва да бъде съгласувано с институциите в държавата. И правилно!

Защото и Заев, и Ципрас си имат вътрешни проблеми, свързани с преговорите, които се водят за решаване на спора за името. Най-напред те ще трябва да убедят своите партии, на които стоят начело - Ципрас на СИРИЗА, а Заев на Социалдемократическия съюз на Македония. Следват коалиционните партньори, с които управляват, които да бъдат убедени, че консенсусното име е приемливо. Както за гърци, така и за македонци. Когато това стане, ще трябва да се разговаря с парламентарната опозиция, както и с извънпарламентарните партии и движения. Диалогът няма да е никак лесен, защото става дума за проблем от национален приоритет. На всичко отгоре, от гледна точка, на която и да е опозиция, това е „вкусен” проблем, това е тема, която позволява върху нея да се упражняват в публична реторика кой ли не...

Но шапки долу, че все пак и двамата премиери, които в София отново демонстрираха своята лична близост, а защо не и политическата такава, решиха да играят по демократичните правила и преди да вземат каквото и да е решение, да се допитат до политическия елит на държавата си. В неговия най-широк смисъл. И това е добре. Защото каквото и име да договорят Атина и Скопие, то ще бъде вкарано в сериозна процедура по неговото одобрение. Заев на няколко пъти вече публично се ангажира с провеждането на референдум за одобрение на името, което двамата с Ципрас да договорят. Дали това е мъдър политически ход, или не, както повечето наблюдатели посочват, ще видим...

Има и нещо друго. Нещата в преговорния процес наистина са напреднали доста, щом Заев ориентира техния край към средата на юни, за срещата на върха на ЕС. Ако пък това не стане, има нов ориентир - средата на юли, когато в Берлин ще се събере Съветът на НАТО.

Това пък значи, че Заев и неговото правителство слагат жалони на своята държава по пътя към ЕС и НАТО, и то твърде близки. Значи, идеята за евроатлантическата интеграция на Македония продължава да е на преден, ама на най-преден план.

И това е хубаво.