За и против добива на злато в района на Община Трън

Село Лялинци, област Перник, се превърна в арена на сблъсък между две крайни позиции за и против добива на злато в района на Община Трън. Природозащитници започнаха днес информационната си кампания за референдума с изкачване на връх Стража. От своя страна поддръжниците на проекта за изграждане на златодобивна мина отговориха с изкачване на съседния връх Кръстово дърво. Срещата между двете групи обаче изостри напрежението и предизвика размяна на реплики.

В същото време от Българската минно-геоложка камара заявиха, че в общината тече незаконна подготовка за местния референдум. На 26 март хората освен за парламентарни избори в Трън ще гласуват и дали да има добив на злато.

Походът към връх Стража на екоактивистите, които се обявиха против проекта за добив на злато в района на Трън, започна с неочаквана среща... и конфликт. На сборния пункт в село Лялинци дойдоха миньори и представители на фирмата с инвестиционно намерение за добив на златно-сребърни руди в находище "Трън". Те казаха, че са дошли, за да дадат официално писмо на противниците на проекта, с което ги канят да се запознаят отблизо с работата на фирмата.

Екоактивистите бяха категорични - изграждането на златодобивна мина в край Трън ще се отрази негативно на природата и ще замърси водоизточниците в района.

"Имаме документи от Басейнова дирекция, която казва, че ако този проект бъде реализиран, всички води, подземни речни, ще бъдат крайно и необратимо увредени", каза Румяна Боянова.

"Цели планини, или как да кажа, възвишения, ще бъдат отнети, ще станат на дупки", допълни Виолета Йорданова.

А от другата страна поддръжниците контрираха.

"В Трънска община безработицата е огромна. Нямаме пътища, нямаме магазини, нямаме комуникация нито с интернет, нито мобилни оператори, абсолютно нищо нямаме, искаме и ние да живеем като бели хора", заяви Виолета Димитрова.

"Аз имам три сестри и всички сме живи и здрави изучени, нашите са работили на мината", коментира Ангел Андреев.

Неочакваната среща на двете позиции по въпроса за добива на злато изостри напрежението и предизвика задочна размяна на реплики между лагерите.

Димитър Куманов: "Всички знаят, целият свят знае, има документи, че тука има уран. Също се знае, че подземните галерии при всички положения достигаха, ако не се лъжа, до 400 метра дълбочина от повърхността, а те преминават през водоносни пластове."

Диана Кишкилова: "Самият факт, че Стефан Лазаров, когото много лансират, чието мнение за екологичната оценка лансират изключително много, е един от четиримата специалисти, подписали доклад, че мина "Злата" е перспективна за добиване на уранодобив, т.е. за добиване на уран. Извинявайте, как може един и същи човек в доклада си преди еди колко си години да твърди, че там има уран, а сега да твърди, че това няма никакъв проблем."

От фирмата с инвестиционно намерение за добив на злато казаха, че проектът няма да засегне нито един питеен водоизточник и че становището на Басейнова дирекция е обжалвано. Пред нашата камера застана и инж. Стефан Лазаров, който е бил ръководител на проучвателните дейности за наличие на уранови руди в района и към когото са нападките: "Ние сме дошли с намерението да го намерим и сме търсили всички - казват се критерии и признаци, че има такова нещо. И в района на "Злата" наистина има такива критерии, признаци с проявени гама аномалии, но няма натрупвания и промишлени количества на уран. И уран в мина "Злата", искам да го кажа съвсем открито, ако камерата ме гледа, уран в минните изработки на мина "Злата" няма."

От Българската минно-геоложка камара са категорични: в мина "Злата никога не се е добивало уран.

"Това е златна мина. Винаги е била златна мина. Това може да го провери всеки един в баланса на Министерството на енергетиката", заяви инж. Иван Андреев.

На въпрос имат ли хората основание да смятат, че този проект по някакъв начин ще нанесе вреди на тяхното здраве и на природата около Трън, той отговори: "Вижте сега, ако ви кажа, че минната дейност няма отпечатък върху природата, значи да Ви излъжа. Тези места, от които се изземва материала и се иззмва суровината, след това се рекултивират, след това те могат да станат едни голф игрища, могат да станат... има много примери."

Намираме се на територията на някогашната мина "Злата". Тя е работила в продължение на 40 години. Затворена е през 70-те. 20 години по-късно на мястото отново се е работело, но са правени само геоложки проучвания. Следите, останали от мина "Злата", са оскъдни, тъй като мястото е рекултивирано, но тук се е намирал входът към една от подземните мини. Това са останки от сградата на лабораторията на мина "Злата", която е следила как се отразява работата на мината върху околната среда.

Дали на тези места отново ще има златодобив ще се реши на местния референдум. От Минно-геложката камара обаче излязоха с официално съобщение, което казва, че подготовка за референдума в Община Трън е незаконна. Защото има жалба от областния управител, която по Закона за местното самоуправление и местната администрация спира решението за референдума до произнасяне на съда.

Според природозащитниците провеждането на референдума притеснява инвеститора.

От Община Трън казаха, че утре ще има извънредно заседание на общинския съвет. На него трябва да се реши ще бъде ли отменен референдумът.