Забранен ДОСТъп

Каква ирония! Отказът да бъде регистрирана ДОСТ дойде с любимите на Лютви Местан езикови аргументи. И по всичко личи, че във витиеватия спор за значението на думите най-доброто тепърва предстои.

В такава ситуация обикновено изникват няколко автоматични масови мнения. Първият: Очевидно е, че това е етническа партия. Вторият: да я бяха регистрирали, та да се яви на избори и нищо да не направи, а сега ги правят герои. Третият: аргументите на съда са формални.

И трите прочита съдържат истина и водят към едно важно напомняне: светът все пак се състои от национални държави. Закон, права, формалности и пр. са важни, но националните интереси са поставяни над тях. Националната държава може някога да изчезне, но именно някога. А не сега.

Много от нещата, случващи се в българския политически живот, могат да се случат именно с външна благословия, покровителство или дори проектиране. Начинанието на Лютви Местан явно засега не е намерило сериозни външни гаранти, освен легитимацията от югоизток. Активното говорене на Лютви Местан за „Евразия” явно не е подплатено със съответната благосклонност от страна на западни партньори. А в началото изглеждаше обратно.

Ясно е, че ще има следващо съдебно решение и т.н., но поне засега не се вижда ДОСТ да е добре приета, а това е важен лакмус. Нещо повече, потенциалното подобряване на отношенията между Русия и Турция, както и смяната на Давутоглу, може допълнително да обезсили проекта ДОСТ.

Регистриран или нерегистриран обаче, ДОСТ вече даде отражение в нишата на ДПС. Анализ на „Галъп интернешънъл” още през пролетта показа, че малко над една четвърт от традиционния електорат на ДПС гледа с интерес към ДОСТ. Това означава скромни стартови позиции за ДОСТ, но и видимо разколебаване сред електората на ДПС.

И действително, поредица проучвания показват, че подкрепата за ДПС не е в предишните параметри. ДОСТ засега играе спрямо ДПС ролята, която АБВ имаше спрямо БСП: АБВ не взе много гласове от БСП, но остави мнозина разколебани „в нищото” между двете партии.

Трябва да се отчете, че електоратът в нишата ДПС/ДОСТ е твърде специфичен, а и сега се намира в твърде специфична ситуация. Затова и на техните отговори в социологическите проучвания трябва да се гледа с много наум. И, например, при първите възможни избори да се окаже, че подкрепата за ДПС е била само декларативна и е решително разколебана.

В същото време началното ускорение на ДОСТ изглежда отминало. Медийната среда у нас, по разбираеми причини, също не показва топъл прием към Местан. Ако обжалванията не дадат резултат, а социиологическите сондажи продължават да не улавят вот за ДОСТ, това означава маргинализация на Лютви Местан.

Ако пък съдът все пак регистрира партията на Местан, това ще даде нов тласък. В такъв случай ще се окаже, че дори сегашният отказ е „плюс” за Местан – защото го е превърнал в защитник на турците, а е накарал ДПС да остане в неловка ситуация.

Какво обаче ще стане ако Местан все пак не получи регистрация. Възможно е да опита радикални действия. Възможно е и да се опита да обедини сили с други по терена. Заради критичното към Русия говорене и заради либералната идентификация, възможен пристан на Местан са дори „сините” среди. Не бива да се забравя, че някъде дълбоко в тях дреме и партията на Касим Дал. Засега реформаторите са хладни към Местан, но има време това да се промени, а и намигвания между Радан Кънев и Лютви Местан вече имаше.

И все пак, „сините” трябва да са доста недалновидни, за да тръгнат да проибщават политик с репутацията на Местан. Не се вижда и кой друг би го направил.

Перспективата пред Лютви Местан от днешна гледна точка е да се превърне в поредния телевизионен критик на Доган. Но едва ли ще се даде без бой.