На улицата бият и ограбват пред безучастни свидетели и това не е от вчера. За съжаление, човекът развива технологиите, но не и собствените си механизми.
Трагедия....Ужасна трагедия. Момче на 18 години е убито на улицата, посред бял ден. Пред свидетели, които не помагат, а снимат??!!! Дали сега си задават въпроса: Защо не помогнах? Защо не се опитах да спася момчето?
Колко пъти сме ставали свидетели как група тийнейджъри дърпат уплашено момиче и никой не се намесва? Бабите цъкат с език, накипрени дами потропват с бързи токчета. Но и доста здравеняци обръщат глава, бързат за фитнеса. Бързат да напомпат мускули, да облекат впитата тениска и гордо да преминат през някой клуб.
На улицата бият и ограбват пред безучастни свидетели и това не е от вчера. За съжаление човекът развива технологиите, но не и собствените си механизми. Ставаме ли по-добри, по-състрадателни и отзивчиви? Не. Крием се зад собственото си безразличие, а после недоволстваме в мрежата, плюем, искаме оставки....
Желанието да помогнеш е по-бързо от мисълта. Случвало ми се е да спасявам нападнати хора на улицата, преди да се замисля какво може да ми се случи. Не можех да си представя, че привечер, в района на НДК човек може да бъде пребит и никой да не се намеси. Група тийнейджъри бяха повалили едно момче на земята и яростно го ритаха. Хората си минаваха и никой не спря, поне да погледне какво става. Дръпнах за качулката единия от биячите и се разкрещях, не помня какво им казах, но веднага се разбягаха. Никога няма да забравя погледа на битото момче и онова „Благодаря”. Чак тогава започнах да осъзнавам ситуацията и това, което можеше да се случи, ако стрес реакцията ми не беше подействала. Няма да забравя и треперенето, което не спря с часове. Но пак бих помогнала, отново и отново, поне бих опитала.
За съжаление безучастността е по-активна. Тя оставя агресията да пребори един млад човешки живот. И онзи невидим въпрос, който виси над улицата ден и нощ: Защо не помогна? Защо не опита?