Желязната църква „Свети Стефан” е с архитектура без аналог в света

Няма друга като българската църква „Свети Стефан”. Проектът за храма е на арменския архитект Ховсеп Азнавур, а изпълнението – на австрийската фирма „Рудолф фон Вагнер“.

Дениз Кахраман, строителен инженер: „Дошла е по вода на парчета и е била сглобена тук на Златния рог. Това е времето на първите такива готови конструкции. Такива железни конструкции са били използвани и при изграждането на Айфеловата кула.

За появата ѝ огромна е ролята на българска общност в някогашния Цариград.

Кириако Лиазе, представител на българската общност в Истанбул: „Имаше и двама депутати на османския асамблей. Единият е Стефан Богороди, който подари мястото за църквата „Св. Стефан” и за метоха тук.“

С годините обаче основите на църквата са сериозно подкопани, а храмът е оставен почти в разруха. Цяло чудо е, че камбанарията е оцеляла, казва ръководителят на архитектурния проект за реставрацията на храма Фикрие Булунмаз.

Фикрие Булунмаз, ръководител на архитектурния проект за реставрацията на църквата: „Реставрацията продължи толкова дълго – шест години заради времето, по чисто климатични причини. Влажното време, студеното време не е благоприятно за всички тези изливки и подмяна на железни конструкции и колони, които направихме. Най-големият проблем беше състоянието на носещите колони, конструкцията на църква. Това най-много ни затрудняваше през цялото време.“

Пловдивска следа е сред двигателите на мащабната реставрация на желязната църква. През 2001-ва група общественици и бизнесмени от Пловдив посещават храма. Виждайки окаяното му състояние, веднага започват инициативи за събиране на средства.

Иван Чомаков, кмет на Пловдив в периода 1999-2007 г.: „Първото нещо, което възстановихме пловдивчани, това беше иконостасът. Той беше в много тежко състояние. Втората фаза беше позлатяването на кубетата. Също участвахме в реставрирането и възстановяването на метоха, който е срещу църквата, и в създаването на музей в Българската екзархия.“

Пловдивската и Истанбулската общини сключват договор за побратимяване. Част от клаузите в него тогава е и възстановяването на културно-исторически паметници, какъвто е Желязната църква.