Жътвата на ориза в Пловдивско започна с месец закъснение

Всяка година оризопроизводителите търпят все по-големи загуби, сигнализират от бранша. В първите дни на кампанията изкупната цена на арпата, което е необработения ориз, продължава да е ниска. От друга страна родните стопани не могат да се конкурират с вноса от азиатските страни, където имат не една, а по три реколти през годината.

Другият проблем е, че в момента арпата, която се жъне, е с много висока влажност, което увеличава разходите. За да бъде изсушена, отнема почти денонощие, посочват във фабриката за преработка на оризова арпа, която е собственост на Венко Пачов. Той е един от стопаните с най-много площи в Пловдивско.

Таня Боргоджийска: "От 7 хиляди декара, които обработваме, в момента приключваме едва 2000 и всичко друго стои още неожънато. Надяваме се, ако се задържи времето така, както последните дни, че няма да са фатални нещата и ще можем да си приберем реколтата. Загуба ще е, ако почнат дъждовете и сняг падне декември месец, да не можем да си приберем реколтата."

Въпреки че са затворили цикъла на производство, производителят пресмята, че приходите им едва покриват разходите. Обработката на декар ориз струва между 380 и 420 лв. Само за вода плащат по 72 лева за декар. Изкупната цена според качеството е средно 400 лева. Късният старт на жътвата може да влоши баланса.

Таня Боргоджийска: "За да отглеждаш ориз, разходите са много, ние имаме много разход на дизелово гориво, за селскостопанската техника, ние имаме две комбайни, 4-5 трактора - "Челинджър". Всичко това гори много. Другото, което семената са ни изцяло италиански, също е внос и оскъпява. Торовете, препаратите – всички тези неща са много скъпи. И не на последно място – работната ръка. Няма как 7000 декара с двама човека да ги обработваш."

В момента в Белозем има 4000 декара оризови полета, но според кмета Иван Тачев има възможност да стигнат 10000, както е в славните години на оризопроизводството в селото, когато се обаработвала всяка педя земя. Според него стопаните все още били резервирани, тъй като тепърва се възстановява некогашната общинска система за напояване.

Иван Тачев – кмет на село Белозем: "Тази изконна култура векове наред е отглеждана тука. Би трябвало да се продължи традицията, защото по данни от вестник в Турция от 1870 година, който е имал редовна притурка на български език, пише, че след като в империята е свършил, имам предвид турската, е свършел египетският ориз, който е бил добър. След това са ползвали "парамболски". Това означава от територията на Белозем, тъй като навремето е имало една пощенска станция, която е била на пътя Рим – Византия, та "Парамболе" е била тази пощенска станция. Турците са го харесвали нашия ориз."

Харесват го и сега. 90% от ориза във фабриката на Пачов заминава за Турция или за Европейския съюз.

Иван Тачев – кмет на село Белозем: "В България искат евтин ориз с много начупено. Ние сме на загуба, ако продаваме само в България, в чужбина предлагат по-високите цени, търсят качество. Ние гледаме разнообразни сортове ориз – кръгъл, среден, едър. Но в България казват: "Дай ми ориз от възможно най-ниската цена".

Очакваните средни добиви за тази кампания са около 600-650 кг за декар.