100 години от атентата в "Св. Неделя"

16 април 1925 година - Кървавият четвъртък. Военното крило на комунистическата партия у нас извършва най-големия атентат в българската история и един от най-злокобните в света през ХХ век.

В 15:20 часа, мощен взрив отеква в църквата “Св. Неделя” и убива на място 134 души. Други 318 са ранени. Голяма част от тях издъхват по-късно в болница. Официалната статистика на жертвите
не е еднозначна. Но България за първи път се сблъсква с ужас от такъв мащаб.

"В един момент е имало толкова части от неидентифицирани тела, че е било невъзможно да се идентифицират кое откъде е… една смесица от кървави тела, прах, тухли, остатъци от църковно имущество…. това е гледка, която не е за всеки", обясни директорът на ДА "Архиви" доц. Михаил Груев.

12 генерали и десетки офицери са погребани под развалините - в пъти повече, отколкото по време на войните! Загиват столичният кмет Паскал Паскалев, депутати и знакови политици. Сред ранените е и тогавашният софийски митрополит Стефан. Всичко започва години по-рано със създаването на Комунистическия интернационал в Москва.

"От 1919 г. Коминтернът е доста последователен в опитите си за организиране на подобни комунистически революции в цяла Европа. Прави такива опити в Германия, в Унгария, в България със Септемврийското въстание през 23-та година. И всъщност този зловещ терористичен акт е продължение именно на този опит отнякъде този световен революционен пожар да бъде подпален", обясни доц. Груев.

"Основният двигател на цялата операция, това е Военната организация на БКП, ръководена от запасния майор Коста Янков. Там влизат и още няколко запасни офицери - Иван Минков, Иван Абаджиев и така нататък. Именно под тяхно ръководство, още в края на 1924 г. възниква идеята за този атентат. Така че те внасят на порции взрива, детонаторите, бикфордовия шнур, с който трябва да бъде активирана цялата адска машина", добави директорът на ДА "Архиви".

"Коста Янков е бил един интелигентен човек, произхождал от едно интелигентно семейство. Той е племенник на Райна Княгиня, съпруг на дъщерята на дядо Благоев - тоест, това е един образован човек с литературни заложби... Нямам право да казвам това е един зъл гений, както и Иван Минков…. Музикант, който свири, композира. Знаете най-вероятно, че този военен марш на покойниците е именно по композиция на Иван Минков", разказа гл. ас. Иван Йовчев от Богословския факултет на СУ.

След войните двамата оглавяват военното крило на БКП и се превръщат в идеолози на атентата. Искали да взривят един от куполите на църквата, който да рухне върху събралото се множество. За да внесат експлозивите в храма, вербували клисаря на “Св.Неделя” - Петър Задгорски.

"Този човек дълги години е работил тук в храма. Имал е доверието на отците, на свещениците, имал е доверието дори и на богомолния народ на енорията. Но става съблазънта в него. Но факт е, че той допринася за качването на взривното вещество и за реализацията на атентата", разказа председателят на църковното настоятелство на “Св. Неделя” Архимандрит Василий.

"Той бил заплатен с много пари…. при всяко идване на Иван Абаджиев, който внася взрива, всъщност той му оставя по хиляда, по две хиляди лева на много порции, 7-8 пъти по толкова. Общо мисля, че получава някъде около 11 хиляди лева. Което в това време е доста крупна сума", разказа доц. Груев.

Парите за акцията пристигали от Москва през Виенския клон на Коминтерна. Сред извършителите са още Марко Фридман, Асен Павлов и Асен Агов. Десетилетия обаче се спори дали военното крило е съгласувало действията си с ръководството на партията. Въпреки унищожените документи и усилията на пропагандата, истината излиза наяве.

"Общо взето и нелегалното ръководство на БКП, което се намира в Москва - Димитров и Коларов и близки техни съратници, и самото ръководство на Коминтерна, не са против организирането на такъв терористичен акт. Факт е, че секретарят на ЦК на БКП по това време е Станке Димитров, на така наречения Московски пленум, самият той казва и към Димитров, и към Коларов, аз не чух от вас “не”, обясни директорът на ДА "Архиви".

За да се съберат всички държавници на едно място, първоначалният замисъл е да убият цар Борис III. При покушението в Арабаконашкия проход обаче монархът оцелява. Затова вместо него е убит депутатът от Демократическия сговор генерал Константин Георгиев. Застрелян е до църквата “Св. Седмочисленици”, докато отива на служба с внучката си. Два дни по-късно на опелото му в “Св. Неделя” се стичат стотици.

"Тъй като е имало много хора на това опело, екзарх Стефан разпорежда тленните останки да бъдат изтеглени по-напред, за да могат …. в пространството на храма да влязат повече хора….. И Екзарх Стефан не застава, както принципно застава архиерей на трона по това време, от там да извършва опелото, а застава на солея", обясни архимандрит Василий.

Решението му се оказва спасително. Взривеният купол на църквата се срутва встрани от най-ярките представители на властта, които влизат по-навътре в храма. Премиерът Цанков и министрите от кабинета оцеляват. Царят закъснява за службата и също се разминава със смъртта. По това време в храма е и дядото на епископ Тихон - полк. Христо Иванов. Съсед и съученик на убития генерал от военното училище.

"Когато казват на дядо ми, че генерал Георгиев е убит, той доста се е разстроил. Казва да, аз го видях, вика здрав прав преди ден-два ли кога е било. И тогава той с един друг техен съученик ей там е застанал на погребението. За опелото", разказа епископ Тихон.

"Не е искал да се бута напред. И неговият съученик е казал - Христо дай да отидем напред. И той е отишъл натам и това е било за него гибелно. Подполковник Дангов. А когато бомбата е паднала, той е бил тук и съборил го е на земята, била е някаква ужасна кървава картина и от тук е видял някаква светлина и е успял от тук да излезе и да се скрие", разказа епископ Тихон.

"Баща ми и леля ми хукват да го търсят и го срещат на "Раковски" и "Иван Вазов" и не могат да го познаят. Той е целият във вар и в прах и прочее. Оказало се, че цялата кръв, която е по него, не е била негова. Той няма нито една драскотина. Също, куриозно, ковчегът на мъртвеца - не е паднало и едно парченце. Прах може би е имало, но той е останал непокътнат",разказа епископ Тихон.

Самите атентатори се спасяват. Казват, че използвали 12-метров шнур, за да запалят експлозивите и да имат време да напуснат църквата. Планът им за бягство обаче не сработва. Властта реагира изключително бързо, блокира столицата и обявява извънредно положение в страната. В дните и нощите на Белия терор обаче загиват и хора, които нямат нищо общо с атентата - като Гео Милев, Йосиф Хербст и много други.

"Буквално първото денонощие след атентата атентаторите са заловени. Част тях се самоубиват при престрелка с полицията, какъвто е случаят с Коста Янков и с Иван Минков, други са заловени и изправени пред съда всъщност споменахме, че Клисарят сам се предава на властите. Чрез него е заловен Марко Фридман и една госпожица, както се казва в цялата конспирация, наред с всичките 64 задържани. Коя била тя? Е, това е един открит въпрос. Предполагам, че става дума за Цола Драгойчева", коментира доц. Груев.

Задържаните атентатори са изправени на съд. Получават смъртни присъди - чрез обесване. Марко Фридман пише молба, в която заявява, че иска да бъде разстрелян. Властите обаче не правят изключение и всички са обесени на Солни пазар.

"Това е последната, всъщност, публична екзекуция, която се прави в София. По старо поверие въжето на обесените се реже на малки парчета и се разхвърля на тълпата за здраве", разказа директорът на ДА “Архиви”.

Избягалите в Съветския съюз също не успяват да се спасят.

"Обаче се оказва, че това е мястото и на тяхната екзекуция. Затова казвам, че те умират в инциденти. Всички, които отиват в Русия са инквизирани и погубени от чистките на Сталин, без да се съобразява с техния принос, с всичко това, което те носят като материал и като извършено зло, което би трябвало да се ползва като паспорт в онази болшевишка Русия", обясни гл. ас. Иван Йовчев от Богословския факултет на СУ.

Единственият, който се връща у нас след 1944 г., е Петър Абаджиев. Триумфално започва да прави кариера в армията. 2 години по-късно умира при нелеп инцидент по време на учебни маневри. А част от все още свободната преса излиза със заглавия - "Закъсняло възмездие!".

100 години по-късно паметта за събитията от онези дни е избледняла. Десетилетия пропаганда и скриване на истината продължават да разделят обществото. Надеждата е фактите най-сетне да изчистят наслоените идеологически заблуди, а трагедията на Страстната седмица преди век никога да не се повтори.