28 юни 2007 г.: Денят, в който Тим Хенман изигра последния си мач на Уимбълдън

На 28 юни 2007 г. Тим Хенман изиграва последния си мач на Уимбълдън, без да знае, че това е краят на приказката му у дома.

Британецът така и не стига до финал, въпреки четирите си поредни участия на полуфинали. Хенман губи от Фелисиано Лопес във втория кръг с 2:3 сета.

Роденият на 16 септември 1974 г. тенисист е най-голямата надежда на домакините да стане първият британски мъж, триумфирал в "Ол Инглънд клъб" след Фред Пери през 1936 г.

През 1980-а родителите му го завеждат на Уимбълдън, за да гледа мач на Бьорн Борг на Централния корт. Тогава 6-годишният Тим споделя, че иска да стане професионален тенисист и да спечели турнира.

Четиринадесет години по-късно, през 1994 г., 20-годишният Тим ​​Хенман дебютира в турнири от Големия шлем именно в "Ол Инглънд клъб", но е надигран в първия кръг от Давид Приносил с 1:3 сета.

На следващата година, през 1995 г., той печели първия си мач в храма на тениса срещу Пол Уекеса с 3:0, а след това губи от най-добрия играч на тревни кортове през 90-те години на миналия век, Пийт Сампрас също в три сета.

„Джентълменът Тим“ става център на вниманието през 1996 г. В годината, в която се отбелязва 60-годишнината от титлата на Фред Пери (последният път, когато британец печели Уимбълдън), Хенман напомня на публиката, че британските играчи могат да играят тенис, като побеждава шампиона от Откритото първенство на Франция Евгений Кафелников в първия кръг с 3:2. Стига до четвъртфиналите, но губи от Тод Мартин с 0:3.

През 1997 г. той се превръща в надеждата на нацията да стане първият британец, триумфирал у дома след Пери. Хенман обаче е спрян от Михаел Щих на четвъртфиналите.

В следващите пет години Тим Хенман достига полуфиналите четири пъти. През 1998 и 1999 г. той е спрян от майстора на Уимбълдън, Пийт Сампрас, и двата пъти в четири сета. Тогава Хенман е още млад и самият Сампрас казва, че един ден ще триумфира с титлата на Уимбълдън.

През 2001 г. отношението на британската публика и журналисти към него се променя след драматичната му загуба на полуфинала от Горан Иванишевич в пет сета. След тази епична битка, играна в рамките на три дни поради особеностите на английското време, британците започват да смята Джентълмена Тим за твърде голям джентълмен.

През 2002 г., след като отново е победен на полуфинала, този път с 0:3 от Лейтън Хюит, бившият национален герой вече е смятан за губещ, а пресата в Англия забравя, че той все пак е единственият британец, който е постигал добри резултати на Уимбълдън през последните 60 години.

През 2003 и 2004 г. Тим Хенман достига до четвъртфиналите на любимия си турнир, губейки от Себастиан Грожан и Марио Анчич.

През 2007 г., когато Уимбълдън започва, Хенман не е в най-добрата си форма през последните две години, след като напуска топ 10 през 2005 г. Класиран като № 74 в света, той все пак успява да победи 22-ия в ранглистата тогава испанец Карлос Моя в първия кръг, в последната си успешна епична битка в "Ол Инглънд клъб".

В следващия кръг, след като успява да се върне в мача с Фелисиано Лопес след два загубени сета, той се срива в петия и така отпада от турнира.

Въпреки че Тим Хенман заяви на пресконференцията, че ще се завърне на следващата година, няколко седмици по-късно обявява, че Откритото първенство на САЩ през 2007 г. ще бъде последният му турнир като професионален тенисист.

В кариерата си Хенман достигна до полуфиналите на "Ролан Гарос" и на US Open през 2004 г., което го прави единственият играч в историята на тениса, достигнал шест полуфинала от Големия шлем, без никога да играе в мача за титлата.

Британецът печели 11 титли от тура, най-важната от които е тази от Мастърс 1000 турнира в Париж-Берси през 2003 г.

Епичните му участия на Уимбълдън му изградиха образа на великолепен играч, който обаче така и не успява да сбъдне най-голяма си мечта и тази на британската нация.

След това надеждите на санъродниците му се прехвърлиха към Анди Мъри. Шотландецът, след като също беше наричан губещ в продължение на години, сбъдна мечтата на всеки британски тенисист, като спечели титлата на Уимбълдън два пъти – през 2013 и 2016 г.