7 са претендентите за президентския пост в Северна Македония - какви са залозите?

В Северна Македония започна кампанията за президентските избори, които трябва да се проведат на 24 април. Седем са претендентите за президентския пост в югозападната ни съседка.

Между тях има двама местни албански политици: настоящият външен министър Буяр Османи от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) и Арбен Таравари - кмет на Гостивар и кандидат на обединената местна албанска опозиция.

По всяка вероятност обаче никой от тях двамата няма да стигне до очертаващия се втори тур на изборите, който трябва да се проведе заедно с парламентарните избори на 8 май.

Истинският двубой ще бъде между настоящия президент Стево Пендаровски, подкрепен за втори мандат от управляващия Социалдемократически съюз на Македония и кандидата за президент, издигнат от ВМРО-ДПМНЕ - Гордана Силяновска.

Същия дуел наблюдавахме и през пролетта на 2019 година, когато се проведоха предишните президентски избори в страната. Според проучване на "Маркет Вижън", проведено по поръчка на електронното издание МКД.мк, засега Гордана Силяновска има преднина пред настоящия президент Стево Пендаровски.

Изследването е представително за Северна Македония, проведено е от 15 до 24 март 2024 г. чрез телефонно проучване, върху извадка от 1200 респонденти, а статистическата грешка е 3 процента. От него става ясно, че 20,1% от участниците са за Гордана Силяновска, а 10,9 биха подкрепили Стево Пендаровски. 33,9% смятат, че победител в изборите ще бъде кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ, а според 18,4% - издигнатият от СДСМ ще спечели втори президентски мандат.

Според проучването в надпреварата между кандидатите за президент, излъчени от местните албански политически партии, за Буяр Османи биха гласували 7,9%, а 5,8% биха подкрепили Арбен Таравари.

Освен тях в надпреварата за най-високия пост влезе и Максим Димитриевски. Той е кмет на Куманово - вторият по големина град в югозападната ни съседка. На местните избори Димитриевски напусна управляващата партия СДСМ, защото не го издигна за втори мандат. Кметът сформира своето движение ЗНАМ. Според участвалите в проучването той би получил подкрепата на 6,9% от избирателите.

Президентските избори в Северна Македония се провеждат и в светлината на санкциите, които САЩ наложиха на друг от кандидатите - Стевчо Якимовски, който влезе в черния списък на Държавния департамент на САЩ за корупция. В списъка вече са Никола Груевски, бившият шеф на македонското контраразузнаване Сашо Миялков и най-богатият бизнесмен в страната Орце Камчев. Якимовски беше гостенин на конгреса на партията на Путин "Единна Русия" и известен с антиукраинската си риторика и поведение.

Биляна Ванковска, която е университетски преподавател, е кандидатът на опозиционната партия Левица за президентските избори. Тази формация е с открито антиевропейска и антизападна и настоява за денонсирането на Преспанския договор с Гърция, както и този с България и е за излизането от НАТО, където Скопие е вече четири години. Още преди да започне кампанията, темата България беше широко експлоатирана от кандидатката за президентския пост. Ванковкiа публично заяви в Струмица, че ще премахне Договора за приятелство с България.

Стевчо Якимовски пък обяви, че ако бъде избран за президент, ще връчи мандата за съставяне на ново македонско правителство на тази парламентарна партия, която няма да се опитва да прокарва промените в Конституцията на страната, засягащи вкарването на македонските българи в нея. Гордана Силяновска също коментира темата, казвайки, че чрез резолюция, споразумение, анекс или друг акт по отношение на Договора за приятелство и добросъседство между Република Северна Македония и България може да се постигне обща позиция, че ветото ще бъде използвано само във връзка с изпълнението на критериите от Копенхаген.

Според Силяновска България, а не Северна Македония нарушава Договора за приятелство и добросъседство, а това, че с приемането на промените в конституцията Северна Македония ще започне преговори с ЕС, е илюзия. На журналистически въпрос от местната ТВ 24 дали би поканила президента на България Румен Радев на среща, тя отговори, че ще разговаря с него, защото "от географията и геополитиката не може да се избяга". Основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, чийто кандидат за президентския пост е Гордана Силяновска обяви, че ще накара България да включи в конституцията си и македонското малцинство.

В югозападната ни съседка много добре знаят, че българската Конституция защитава индивидуални, а не колективни права, но въпреки това редица политици в нея спекулират с темата, създавайки нереални очаквания и напрежение със София. По темата се изказа и действащия президент Стево Пендаровски, което доведе до обтягането на отношенията между Северна Македония и България.

В албанския политически блок темата за конституционните промени в Северна Македония също не беше подмината. Кандидата на албанската опозиция Арбен Таравари съобщи пред регионалната албаноезична телевизия Клан, че в програмата му има четири основни акцента. Първият от тях е европейската интеграция на страната, "която няма алтернатива" и за която Таравари очаква подкрепата на всички граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност. Конституционните промени с включването на българите и "някои други етнически групи" в основния закон на страната е вторият акцент, за които Таравари ще настоява, защото това е условие за начало на преговори на страната с ЕС. Таравари обаче допълва, че според него промените в конституцията са подходящ момент и за отваряне на въпроса изборът на президента на Северна Македония да се прави от парламента, както и да се премахне от конституцията формулировката "езикът, говорен от повече от 20% от населението", която се отнася до втория официален език в страната - албанският. Таравари допълни, че харесва идеята на Стево Пендаровски, който каза неотдавна, че страната му се нуждае от нова конституция, добавяйки, че през 1991 г. албанците не са участвали в изготвянето на конституцията, а с промените, направени през 2001 г., тя не е такава, каквато би трябвало да бъде.

Предстоящите президентски и парламентарни избори в югозападната ни съседка придобиха и регионално значение заради сигналите, че някой иска да дестабилизира местните албанци с поредица от фалшиви новини и да не се признае изходът от вота. Според съобщение на коалицията около ДСИ, вече е подготвен сценарий в услуга на ВМРО-ДПМНЕ и "Левица" да не се признава изборният резултат и така да се предизвика дестабилизация и объркване в обществото в услуга на Русия.

Буяр Османи коментира, че хибридната война и предизвикването на паника сред албанския електорат в Македония се засилва още повече в тази ситуация. От своя страна и албанската опозиция, която според редица наблюдатели е направлявана от ВМРО-ДПМНЕ и "Левица", плаши албанците в Северна Македония, обвинявайки Демократичния съюз за интеграция, че е готова да предизвика политическа криза.

Истината е, че тези обвинения могат да доведат до застрашаване на евроинтеграционния път на страната и подпомагане на дестабилизиращата руска политика на Балканите. Не е изключено на втория тур на президентските избори, които ще съвпаднат с редовния парламентарен вот в Северна Македония, най-много гласове да съберат антизападната ВМРО-ДПМНЕ. Възможно е те да имат между 52 - 55 депутати, следвани от 5 до 7 депутати от "Левица". Така, според различни проучвания, двете партии ще могат да съставят правителство.

Прозападната СДСМ вероятно няма да има необходимия брой депутати - 61 от общо 120, за да състави самостоялен кабинет. Ключовият въпрос е дали най-голямата местна албанска партия в Северна Македония ДСИ би подкрепила такъв кабинет и дали само македонски партии могат да направят самостоятелно правителство и така да се стигне до дестабилизация в страната и южния фланг на Алианса.

Москва вече се опита през 2016 г. да предизвика преврат в друга страна член на НАТО от региона - Черна гора. Но каквото и да се случи трябва да е ясно, че югозападната ни съседка влиза в сложен период чрез предстоящите президентски и парламентарни избори, в които залогът за евроатлантическото бъдеще на Скопие е много сериозен на фона на желанието на Москва да открие своеобразен втори фронт в Западните Балкани, за да измести международното вниманието от агресията и срещу Киев, която започна преди две години.

Ключов остава въпросът и кой ще държи златната акция, която ще наклони политическите везни след 8 май в Северна Македония. От това ще зависи дали антиевропейската ВМРО-ДПМНЕ ще може да състави правителство. Местните албански партии вече обявиха, че няма да подкрепят правителство в Скопие, което да води антиевроатлантическа политика.

Снимки: БГНЕС

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News