7 трофея за 33 години или историята на английските мениджъри и успехите им на местно ниво напоследък

70 години стигат – навярно тази фраза може би най-добре описва емоциите на феновете на Нюкасъл Юнайтед, които на 16 март видяха края на дългото чакане на техния тим да спечели отново трофей на местно ниво (б.р през сезон 1968/69 отборът печели Купата на панаирните градове). „Джордитата“ триумфираха с Купата на Лигата на Англия, след като във финала на „Уембли“ надиграха с 2:1 Ливърпул за всеобща радост на своите привърженици и своя мениджър Еди Хау, за когото това бе първи значим успех в кариерата му. В допълнение Хау стана едва първият английски наставник, който вдига един от трите трофея в Англия (б.р Висшата лига, ФА Къп или Купата на Лигата) от 2008-а година насам, когато Хари Реднап и воденият от него Портсмут спечелиха ФА Къп.

Това откритие още веднъж идва да ни напомни, че във вече 33-годишната история на Премиър Лийг все още няма английски треньор, който да е спечелил шампионата и с оглед на класирането на този етап, по всички личи, че тази тенденция отново няма да се промени (б.р за последно това прави Хауърд Уилкинсън с Лийдс в старата Първа дивизия през сезон 1991/92). По-шокиращото обаче е, че от основаването на Висшата лига през сезон 1992/93 досега само седмина мениджъри от Англия са съумявали да спечелят трофей на местно ниво и в следващия материал ще си припомним кои са те.

Рон Аткинсън

„Големия Рон“ със сигурност е добре познат на футболните привърженици от петгодишния си период в Манчестър Юнайтед, когато печели на два пъти ФА Къп. В началото на 90-те той „вдига“ и Купата на Лигата начело на Шефилд Уензди, но постижението, върху което ще се фокусираме сега е успехът му в същия този турнир с Астън Вила през сезон 1993/94. Година по-рано Аткинсън извежда бирмингамци до второто място във Висшата лига, но през следващата кампания тимът изпитва трудности. Все пак Вила достига до финала на „Уембли“, след като отстранява драматично Транмиър Роувърс след изпълнение на дузпи. В битката за трофея Рон Аткинсън се изправя срещу своя бивш тим Манчестър Юнайтед и началото на двубоя за Астън Вила е отлично, след като в 25-ата минута отбора излиза напред в резултата с гол на трагично загиналия преди няколко години Далиан Аткинсън. Дийн Саундърс удвоя аванса на виланите четвърт час преди края на срещата, но Юнайтед връща едно от попаденията чрез Марк Хюз скоро след това. В последната минута от редовното време обаче Саундърс реализира дузпа, с което оформя крайното 3:1 и носи първи голям успех за Астън Вила от сезон 1981/82, когато тимът триумфира с Купата на европейските шампиони (б.р днес Шампионска лига). Това се оказва и последният спечелен трофей в мениджърската кариера на Рон Аткинсън, който по-късно през 1994-а година е освободен от Вила заради лошите си взаимоотношения с президента Дъг Елис, а в следващите сезони води Ковънтри Сити, Шефилд Уензди и Нотингам Форест преди да обяви края на своята треньорска кариера през 1999-а година. Въпреки това Аткинсън остава близо до футбола, защото в следващите години работи като анализатор, а една от най-любопитните му появи на малкия екран идва през 2013-а година като един от съквартирантите в британската версия на ВИП Брадър.

Рой Евънс

Година след успеха на Вила във финала за Купата на Лигата един срещу друг се изправят отборите на Ливърпул и Болтън. Начело на „мърсисайдци“ по онова време е Рой Еванс, който е в първия си пълен сезон на „Анфилд“. Основният принос на английския наставник е, че през цялата кампания той налага в първия тим имена като Роби Фаулър, Джейми Реднап (б.р за баща му Хари ще стане дума малко по-късно) и Стив Макманамън. Именно последният се оказва големият герой в битката за трофея в Лондон, като бележи и двете попадения за успеха с 2:1. Това носи първият и последен трофей в мениджърската кариера на Евънс, който година по-късно губи във финала за ФА Къп от Манчестър Юнайтед. Във Висшата лига английският наставник извежда Ливърпул до три последователни класирания в топ 4, но така и не успява да донесе мечтаната шампионска титла. Въпреки това обаче трябва да отчетем, че именно при Рой Евънс своя дебют за първия тим на Ливърпул прави и бъдещият носител на „Златната топка“ Майкъл Оуен, чиято първа поява за „мърсисайдци“ идва през 1996-а година. За началото на сезон 1998/99 на „Анфилд“ е привлечен френският наставник Жерар Улие, който първоначално работи в тандем с Евънс, но след само няколко месеца англичанинът взема решение да напусне. До края на своята мениджърска кариера Еванс прекарва един месец като временен наставник на Фулъм в тандем с Карл Хайнц-Ридле и в Суиндън Таун, където работи с Нийл Ръдок. В следващите години англичанинът изкарва периоди като асистент на Джон Тошак в националния отбор на Уелс и на Браян Кери в придобилия популярност през последните години тим на Рексъм.

Джо Ройл

Сезон 1994/95 се оказва най-успешният за английските мениджъри на местно ниво от създаването на Висшата лига, тъй като след триумфът на Ливърпул и Рой Евънс в Купата на лигата, няколко месеца по-късно градският съперник Евертън ликува с ФА Къп. Начело на „карамелите“ в този период е юношата на клуба Джо Ройл, който като футболисти реализира 119 гола в 270 мача за първия тим. След 12-годишен престой начело на Олдъм Атлетик през 1994-а Ройл се завръща на „Гуудисън Парк“ като мениджър. Английският наставник се справя с основната задача да запази елитния статут на Евертън, но впечатляващите представяния идват в турнира за ФА Къп, където „карамелите“ правят страхотен рейд до големия финал на „Уембли“. На 20 май отборът се изправя в големия финал срещу Манчестър Юнайтед, който само седмица по-рано губи драматично в последния кръг битката за титлата във Висшата лига от Блекбърн. Въпреки че „червените дяволи“ влизат в двубоя като фаворит, момчетата на Джо Ройл нанасят първия удар, когато откриват резултата в 30-ата минута чрез Пол Ридаут. В оставащото време до края воденият от сър Алекс Фъргюсън Юнайтед доминира изцяло, но този натиск така и не дава резултат благодарение на изявите на стража Невил Саутъл. Футболистът с най-много мачове в историята на Евертън прави и невъзможното, за да запази вратата си суха и в крайна сметка неговите усилия помагат на „карамелите“ да стигнат до триумфа в турнира за ФА Къп, който си остава и техният последен голям успех до ден днешен. Колкото до мениджъра Джо Ройл, след края му на престоя на „Гуудисън Парк“ той застава начело на Манчестър Сити, който извежда до две последователни промоции и завръщане във Висшата лига през сезон 2000/01. След само един сезон в елита обаче „гражданите“ изпадат, което води и до раздялата с Ройл, който в следващите години работи в Ипсуич Таун и Олдъм, където през 2009-а приключва и активната му треньорска кариера. В следващите години Ройл работи в различни клубове в Англия, а към днешна дата той отново е част от Олдъм, където е директор.

Брайън Литъл

Нашата обиколка отново ни отвежда при Астън Вила, откъдето през ноември 1994-а си тръгва Рон Аткинсън, а на негово място идва бившият футболист на тима Брайън Литъл. Той е натоварен с трудната задача да подмлади отбора от Бирмингам и в същото време да запази мястото му във Висшата лига. Литъл обаче се справя и с двете задачи, а през сезон 1995/96 работата му е възнаградена и с триумф в турнира за Купата на Лигата. В полуфиналите бирмингамци отстраняват Арсенал заради правилото за голове на чужда терен, а в големия финал съперник е Лийдс Юнайтед. Воден от Хауърд Уилкинсън, по онова време тимът от „Еланд Роунд“ все още е в битката за трофеите в Англия, но в онзи двубой на „Уембли“ Вила просто не оставя шансове на своя съперник. Саво Милошевич, Иън Тейлър и Дуайт Йорк бележат по веднъж за крайния успех с 3:0, който донася във витрината на „виланите“ последният им значим трофей. По-малко от две години след този триумф обаче и въпреки солидните резултати в Премиър Лийг в началото на 1998-а Литъл напуска Астън Вила, а в следващите сезони е начело на отборите на Стоук Сити, Уест Бромич Албиън, Хъл Сити, Транмиър Роувърс и Гейнсбъро Тринити, като английският специалист така и не получава шанс отново да работи във Висшата лига.

Стив Макларън

В края на 90-те години и в началото на новия век Макларън направи име като помощник на сър Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед, но първата му работа като мениджър идва, когато той застава начело на Мидълзбро през 2001-а година. В третия си сезон начело на „Боро“ наставникът извежда тимa до единствения значим трофей в историята му поне до този момент – Купата на Лигата на Англия. По пътя към финала отборът отстранява последователно състави като Евертън, Тотнъм и Арсенал, а в решителния двубой на момчетата на Макларън надиграват Болтън с 2:1. Мачът обаче е белязан от дискусионни съдийски решения, като първото идва в 7-ата минута, когато Бодувай Зенден отбелязва от дузпа за 2:0, но при повторенията ясно се вижда, че той докосва топката и с двата си крака, но въпреки това попадението е зачетено (б.р няма как да не се върнем към Шампионската лига и случилото се на Атлетико Мадрид – Реал Мадрид само преди седмица). Уондърърс връщат едно попадение в 21-ата минута не без помощта на лошата изява на стража Марк Шварцър. Австралийският вратар обаче не допуска втори гол, a освен това съдията Майк Райли не отсъжда дузпа в полза на Болтън заради игра с ръка на отишлия си без време Уго Ехиогу. Така Мидълзбро стига до трофея, а две години по-късно под ръководството на Макларън тимът играе финал в турнира за Купата на УЕФА, където губи от Севиля с 0:4. Това се оказва и последният двубой за Стив Макларън начело на тима от Северен Йоркшир, тъй като на 1 август 2006-а година той заменя наскоро починалия Свен Горан Ериксен като селекционер на националния отбор на Англия. Престоят на Макларън като наставник на „Трите лъва“ обаче се превръща в истински кошмар, след като той не успява да класира отбора за Евро 2008, което води и до уволнението му. Английският специалист все пак се връща към най-добрите си дни край страничната линия по време на престоя си в Твенте, с който печели титлата в Ередизиви през сезон 2009/10. В следващите години обаче кариерата на Стив Макларън претърпява серия от разочарования, което доведе до това, че през 2022-а той отново зае ролята на асистент в щаба на Ерик тен Хаг, когато нидерландецът застана начело на Манчестър Юнайтед. През юли миналата година Макларън направи своето завръщане като старши треньор, заставайки начело на националния отбор на Ямайка.

Хари Реднап

Логично класацията достига и до английския мениджър, който е ръководил най-много двубои във Висшата лига – Хари Реднап. Роденият в Лондон наставник е бил начело в общо 641 срещи от първенството, като по този показател пред него са единствено Арсен Венгер, Алекс Фъргюсън и Дейвид Мойс. Първият трофей в кариерата на Хари идва по време на престоя му в Уест Хем, с който той печели трофея в турнира Интертото през 1999-а година. На домашната сцена в Англия обаче Реднап, чиято треньорска кариера стартира в началото на 80-те, трябва да чака повече от 20 години преди най-накрая да спечели трофей. Годината в 2008-а, а по това време Хари е начело на Портсмут, който вече се е утвърдил като участник в Премиър Лийг, но в онзи сезон съдбата беше решила, че тимът от „Фратън Парк“ ще изживее най-големия си успех след повече от 50-годишно чакане. В турнира за „ФА Къп“ „Помпи“ отстраняват последователно четири отбора от Чемпиъншип преди във фазата на най-добрите осем да се изправят срещу Манчестър Юнайтед. На „Олд Трафорд“ момчетата на Хари Реднап печелят минимално с 1:0, като единственото попадение реализира Съли Мунтари от дузпа в 78-ата минута. Интересното е, че при 11-метровия наказателен удар срещу него застава Рио Фърдинанд, който заменя под рамката получилия червен картон Томаш Кушчак, тъй като сър Алекс Фъргюсън е изчерпал лимита си от смени. Така Портсмут продължи напред в турнира, а невероятно стечение на обстоятелствата направи така, че във фазата на полуфиналите това бе и единственият оцелял отбор от Висшата лига. На крачка преди финала „Помпи“ надиграва с минималното 1:0 Уест Бромич Албиън, за да достигне до спора за трофея за пръв от 69 години насам. На 17 май 2008-а Портсмут излиза в последния двубой срещу втородивизионния Кардиф и пред близо 90-хиляди зрители на „Уембли“ печели с 1:0, като единственото попадение реализира Нванко Кану. Именно този гол носи и най-големият успех в треньорската кариера на Хари Реднап, чиято романтика с Портсмут приключи няколко месеца по-късно, когато той получи предложение да застане начело на Тотнъм Хотспър. Като наставник на „шпорите“, английският специалист изведе тима от дебютно участие в Шампионската лига, но така и не успя да изведе лондончани до нов трофей. До отказването си през 2017-а година Хари Реднап работи още като треньор на КПР и Бирмингам в Англия, а между тези си две назначения за кратко изпълняваше функциите и на селекционер на националния отбор на Йордания в тандем с Кевин Бонд.

Еди Хау

В продължение на близо 17 години успехът на Реднап в ФА Къп беше последният за английски мениджър на местно ниво, но това се промени преди осем дни, когато Еди Хау изведе Нюкасъл до триумф в турнир за Купата на Лигата. Хау, който прекарва футболната си кариера почти изцяло в Борнемут, логично започва и пътя си като треньор при „черешките“ през 2009-а година. Следващите години, с изключение на един кратък престой в Бърнли, английският наставник прекарва на „Виталити Стейдиъм“ и извървява целия път с тима от Лига 2 до Висшата лига. След като в края на сезон 2019/20 тимът изпадна от елита, Хау също взема решение да напусне и след малко повече от година без работа той застана начело на Нюкасъл през ноември 2021-а в момент, в който „свраките“ заемаха 19-а позиция в подреждането на Премиър Лийг. Назначението на Хау съвпадна с промяната на управленско ниво на „Сейнт Джеймсис Парк“, където акциите бяха придобити от Инвестиционен фонд от Саудитска Арабия и с оглед на задаващите се огромни инвестиции за треньорския пост беше спряган дори и Антонио Конте. Доверието в крайна сметка падна върху Хау, който в първия си пълен сезон начело на Нюкасъл класира тима на 4-о място във Висшата лига и осигури завръщане на „джордитата“ в груповата фаза на Шампионската лига. В допълнение „свраките“ достигнаха и до финала в турнира за Купата на Лигата, загубен от Манчестър Юнайтед. Еди Хау и неговите момчета обаче дочакаха своя реванш сега преди няколко дни, когато на „Уембли“ Нюкасъл срази лидера в Англия Ливърпул с 2:1 и така донесе огромна радост на своите привърженици. Това гарантира на отбора завръщане в европейските клубни турнири през следващия сезон, но голямата цел пред Хау и неговия щаб остава място в топ 4 и участие в Шампионската лига.

А дали Еди Хау ще остане дълго време последният английски мениджър, спечелил трофей на местно ниво? На този въпрос едва ли може да се даде категоричен отговор, но определено шансовете са големи, имайки предвид, че единственият друг английски наставник във Висшата лига понастоящем е Греъм Потър, който е начело на Уест Хем.