Колкото и спорове в годините на прехода да е имало около датата 9 септември 1944 година, историята определя Деветосептемврийския преврат като насилствено завземане на властта в Царство България, организирано от Отечествения фронт. По този начин страната ни се оказва в съветската сфера на влияние за следващите близо 50 години.
Емблематични кадри от екзалтираното посрещане на партизанина Александър Пипонков - Чапай на 9 септември 1944 година на гара Белово. Ето какво си спомня операторът Александър Вълчев, заснел кинопрегледа тогава.
"И след малко дочух, то не се вижда, защото там пътя прави завой, не се вижда. Видях как идват група деца, народ се омешал и между тях партизаните. И спряха точно пред сестрата на Чапай. И аз почнах тогава да снимам", заяви Александър Вълчев, оператор.
Оказва се, години наред социалистическото общество е наблюдавало... възстановка, снимана 2 седмици след датата, която олицетворява.
"Тези кадри, които общо взето се показват на всеки 9 септември с посрещането на партизаните в Белово и по-точно на партизанския командир Александър Пипонков - Чапай е една възстановка на киностудията, която е евакуирана тогава в Белово и тя е доста по-късна, тя е от 23 септември", отбелязва доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“.
Пропагандната машина по онова време е пазена в дълбока тайна, както и част от действията на Червената армия на българска територия.
"Трябва да се отчита фактът, че това са хора, които са преминали хиляди километри преди да дойдат до България. Обръгнали на много кръв и смърт - така че те нямат особени задръжки тука", заяви доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“.
Задръжките падат, удавени в големи количества алкохол. Месец след 9 септември - Бърдарски геран.
"В околностите му е разположено съветско военно летище, където група червеноармейци след огромно количество алкохол, предоставен или ограбен от местните хора, решават, че е настъпил моментът да излетят директно за Берлин и да поискат разплата лично с Хитлер, разбира се, те стигат до тополите в околностите на селото", отбеляза доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“.
Трима загиват, четвърти оцелява. Съден е за увреждане на военно имущество и е изпратен зад Полярния кръг. През 70-те години се завръща в Бърдарски геран за откриване на мемориал на геройски загиналите воини.
Друг случай в Бургас завършва с 42-ма загинали и над 150 засеганти червеноармейци. Също увековечени с паметник.
"Става въпрос за препиване с отровен метилов спирт. Тук има един доста конфузен пункт - вероятно е присъствал българин - пазач на спирта, който се е опитал да възпре съветските войници, крещейки енергично нещо на български - те моментално са го разстреляли", обясни Митко Иванов, историк.
От днес на специално създаден сайт на Държавната агенция "Архиви" може да се разгледат над 1500 дигитализирани документа свързани с периода. Включително и изготвеният списък на 120-те българи, загинали в годините на съветската окупация.
Чуй новините
Подкаст
