Удари на чукове и длета отекват край морския бряг. Социализмът превръща тракийско светилище в каменна кариера. Повече от три хилядолетия преди това древните принасят на Бегликташ своите дарове към боговете, молят ги за мир и плодородие.
Археолозите предполагат, че животът на Бегликташ започва някъде през 14-то столетие преди новата ера. Тук траките отправили своите молитви към висините и живеели с усещането, че няма как да отхвърлят желанията им. Рим някак успява да заличи култовия комплекс. Има данни, че ритуалите на това място стихват през 4-ти век след Христа.
Някъде над Бегликташ се издига едно скално образование, наречено Лъвската глава. Край този природен феномен още в древността е изградена крепост. Известна е като Ранули. Историкът Стоян Налбантов навлиза в етимологията на това наименование. Предполага, че цар Дарий е създал укрепеното селище. Стига до една по-късна италианска карта, в която крепостта е маркирана.
Косвени данни насочват към хипотезата, че крепостта Ранули процъфтява по времето на Александър Македонски. Конкретно е обвързана с телохранителя му Лизимах. Именно той я преоткрива и укрепва. Не е изключено по негово време природният феномен Лъвската глава да е дооформен.
По времето на император Диоклециан тази територия изчезва от картата на Римската империя. Той премества и града, и светилището към Дебелт до Бургас. И при император Траян интереса към Бегликташ и Ранули не се възобновява. Първите данни за някакво развитие през новата ера са едва от 8-и век. Историческите извори насочват към договора между хан Тервел и Лъв Трети, според който България поема ангажимента да помогне на Византия в битката срещу арабите.
Изследователите виждат подчертана приемственост във вярванията. Тук е почитана великата богиня майка и нейния син Бога Слънце.
През следващите епохи политеизмът е изместен от монотеистичните вярвания. До един дълбок залив на километър и половина от светилището е изграден християнски манастир. Кръщават го на света Параскева.
През 19-и век крепостта Ранули е преименувана от местното население на Вълчановото кале. Разказват, че там заживява легендарният хайдутин, който всява смут в душите на турските кърванджии и мореплаватели. На Лъвската глава Вълчан войвода организира наблюдателен пункт, тук подготвя стратегията за своите битки.
Преданията за съкровищата на Вълчан войвода замъгляват съзнанието на иманярите. Те кръстосват района и надничат във всяка кухина, където нещо проблясва. Разказват, че на пълнолуние редовно грабват лопатите и мълчешком тръгват към Лъвската глава.
Тракийските ни предци, цар Дари, Александър Македонски, Лизимах, Тервел, Волчан, всички са оставили по нещо от себе си на това място. Лирично настроените търсят духовните им следи, прозаиците издирват неоткрити съкровища.
Автор: Цветан Симеонов
Чуй новините
Подкаст
