Безводие и бездействие: Земеделци в Кюстендилско не могат да напояват, а продукцията се оскъпява

И тази година голяма част от земеделските производители в кюстендилския край, известен със своите плодородни земи, отчитат трудности с напояването на насажденията си от различни култури.

Как се справят и откъде намират вода за напояване?

Проблемът е от десетилетия, който вместо с времето да намира своето решение, се задълбочава все повече. Така повечето земеделски производители в региона на Кюстендил си задават въпроса, кога наистина ще имат добро водоподаване и няма да имат проблеми с напояването на културите, които отглеждат.

Земеделците са категорични, че дори не се правят опити за решаване на проблема с безводието. Въпреки усвоените милиони, язовир Кюстендил така и не е построен.

"Проблемът е зад нас. По принцип това е язовир Кюстендил, от 40 години се строи. Преди избори всеки обещава, че ще го дострои, защото този язовир може да обезпечи целия район тук с напояването, плюс питейната вода за града. Видимо е, че няма капка вода, буквално. Няма капка вода, защото стената е на кота 0, долна 0, строено е, милиони са дадени и не е довършен. Това е един от проблемите. Това е еманацията на проблема на напояването за нас, за района."

Хората обясняват, че има стари водоизточници, но те са занемарени и няма довеждащи канали до парцелите.

"Предимно зърнени култури отглеждам и малко зеленчуци. Малко са, поради простата причина, че има проблем с напояването. А проблемът се състои основно в липсата на инфраструктура, която я е имало, но е занемарена и унищожена в момента. И не до там добрите цени за поливането. Високи са за нас, зависи от културата, на декар се плаща и ако сам си поддържаш самите вади и канали, за да дойде водата до твоите имоти и площи."

"Има източници, стари източници, които, както каза колегата, технически има вода, но практически не може да се използва, защото няма довеждащи канали до парцелите."

"Абсолютно навсякъде в региона проблемът е един и същ. Има инфраструктура, която е изградена, но от над 30 години, 40 може би вече, не е поддържана. Каналите са разграбени, микроязовирите също не се поддържат. За една поливка ние трябва да плащаме около 40 - 50 лева на декар, при положение, че добиваме вода с помпи. Нямаме възможност за гравитачно напояване, което оскъпява продукцията. Резултатът е, че над 50 - 60% от зеленчуците на българския пазар са внос. Ние не можем да се конкурираме при тези условия с колегите от съседните държави - европейски и не европейски членки."

"Миналото лято беше катастрофа, поради изключително сушавата година. Нямахме възможност за напояване, разчитахме на дъждовете. Но тъй като липсваха, много от колегите реализираха нулеви добиви. Включително и при нас беше катастрофа. Тази година просто се надяваме малко да е по-благоприятна за културите, които отглеждаме. Но не можем да разчитаме на напояване от язовирите, които съществуват."

БНТ потърси позицията и на "Напоителни системи", откъдето посочиха, че ще изпратят писмен отговор до края на деня.

Вижте прякото включване на Али Мисанков