Борис Тадич специално пред БНТ: За кризата между Белград и Прищина

Напрежението между Сърбия и Косово не спада. По границата са блокирани над 700 камиона със сръбски номера, които не могат да влязат в Косово след забрана, последвала ареста на косовски полицаи. Под въпрос е и кризисната среща, която ЕС се опитва да организира в Брюксел между двете страни, защото няма отговор нито от Прищина, нито от Белград.

Бившият сръбски президент Борис Тадич коментира новото изостряне на кризата в специално интервю за "Светът и ние".

Какво се случва днес между Белград и Прищина? Сериозна ли е кризата, която виждаме сега?

Борис Тадич: Кризата е много сериозна, особено като знаем, че Косово като феномен, като политически проблем, винаги има потенциал да създаде голям конфликт. Надявам се, не и война, както беше в миналото, но потенциал за нова криза, за ново насилие, винаги съществува. Днес на власт в Белград е Александър Вучич, в Прищина е Албин Курти и мисля, че това са две политики, които драматично са противопоставени за много неща. Това, което ги обединява, е натискът на великите сили, преди всичко на западните сили, да се намери така нареченото компромисно решение. Аз не мисля, че немско-френският план е компромис. Мисля, че ако аз съм на мястото на Александър Вучич не бих приел този план, защото това е план, според който Сърбия трябва мълчаливо да приеме Косово да стане членка на Обединените нации, което значи установяване на независимостта на Косово, а това значи застрашаване на интегритета на моята страна, на Сърбия. Но от друга страна има много открити възможности за компромис. Аз, като президент на републиката, ги предлагах на няколко пъти и мисля, че моят план е компромисно решение и запазва имиджа и на едната, и на другата страна. Възможно е сега, след десет години с новите власти и в Белград, и в Прищина, да се намираме на ръба на нови конфликти. Всеки месец ние имаме конфликти, имаме ранени хора. За съжаление, винаги има опасност от човешки жертви, а това изобщо не ни води до помирение и намиране на решение.

Г-н президент, дали арестуването на косовски полицаи от една страна и блокадите, които виждаме на границата между Сърбия и Косово от друга страна, всъщност дълго не сме го виждали. Как Вие гледате на това, дали в тези рамки това е най-сериозното?

Борис Тадич: Аз не зная каква е била ролята на косовските полицаи от тази страна на административната линия и как се е случило всичко с тяхното арестуване. Виждам, че американските представители искат тяхното безусловно пускане на свобода. Моето мнение е същото като на САЩ, че трябва да се проведе разследване и да се види те как са се озовали от тази страна на административната линия, какво не е съгласно закона и с предварително установените договорености. Ако са преминали с лоши намерения административната линия, те трябва да бъдат подведени под отговорност, ако не са, трябва да се стигне до освобождаването им, а това е повече от ясно, ако случайно са се озовали от другата страна на административната линия. Но и тази ситуация, както виждате, може да доведе до нови конфликти с арестуването на сърби на север в Косово и в някои южни общини, където сърбите са мнозинство. Ситуацията е много рискова, много драматична, особено ако я поставим в контекста на войната, която точно сега се води в Европа, войната в Украйна. Просто живеем във взаимозависим свят и където и да има насилие някъде на територията на Европа, винаги има потенциал това да „избие" и на друго място в Европа.

Как ще завърши кризата, г-н президент?

Борис Тадич: Ако говорим за кризата, свързана с Косово, тя, по мое мнение, трябва да завърши чрез преговори, защото няма нито една друга алтернатива. Трябва чрез преговори. Всъщност преговорите на техническо ниво аз ги започнах, участвах в преговорите по въпросите за статута във Виена, заедно с министър председателя тогава Кощуница. Мисля, че преговорите, които са се водили в рамките на Европейския съюз са стигнали до ръба на провала и мисля, че не са водени добре, че не е имало истинско компромисно решение, което да е устойчиво решение. Страхувам се, че всички онези участници в процеса западните страни, Европейският съюз, и тези които признават, и които не признават независимостта на Косово, Прищина и Белград, нямат предвид преди всичко компромисно решение. С това се подразбира запазване имиджа и на едната и на другата страна и намиране на устойчиво решение за повече десетилетия напред. Защо казвам това? Имам предвид и албанската ситуация за албанското общество в Косово и Метохия, мисля за сръбското общество в Косово и Метохия и за цяло Косово. Мисля и за Сърбия като цяло, защото трябва да се намери решение, чиито последици не трябва да бъдат да се роди ново поколение политици, което ще търси нови войни и нови конфликти. Но много често западните политици, преди всичко американските политици, за мое голямо съжаление, предлагат решения, които увеличават рисковете от този вид. Разочарованите нации се превръщат в политически болни.

Ще ви подсетя за този израз, свързан с Турция болника на Балканите, за Турция след Първата световна война. След това имаме пример с Унгария, която чрез новия лидер Орбан много често изразява макар и символични претенции за обновяване на Тиянското споразумение, със знамената които унгарският президент развява, когато се накърни националната цялост, и Румъния, и Словакия, и Сърбия, и Хърватия, и всички страни наоколо. Трябва да се намери решение, което е компромисно и всеки национализъм в такава ситуация, всеки лъжлив патриотизъм е много опасен.

Дали Прищина може да приеме формирането на ЗАСО (Общност на сръбските общини)?

Борис Тадич: Аз не зная какво точно е Общност на сръбските общини. Това никой не знае, защото проблемът за продължаване на преговорите в Брюксел е в това, че въпросът за Общността на сръбските общини не е дефиниран докрай и всеки може да го тълкува по свой начин. В дипломацията имаме полезност от недостатъчно дефинирани решения, за да се върви напред. В този случай нямаше такава полезност. Белград тълкува Общността на сръбските общини като практична автономия във автономията, а Прищина я тълкува като неправителствена организация. Това е много опасна ситуация. Моето мнение е, че един народ не може да съществува суверенно за дълъг интервал от време без институции. Без силни институции с изпълнителски отговорности, така че е голям въпрос дали Прищина въобще ще може да приеме Общността на сръбските общини по начин, който да осигури някаква институционална шапка за оцеляването на сръбския народ в Косово.

Гледайте повече от "Светът и ние"

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube